CV

Curriculum Vitae

Йорданка Гешева

Jordanka Gesheva

Професор, д-р

24 септември 1953, Свищов
E-Mail: ygesheva(at)abv(dot)bg

Научни интереси

  1. История на държавата и правото;
  2. Конституционно право;
  3. Държавни институции;
  4. История на българския парламентаризъм;
  5. Политически партии.

Академична кариера

Образование

1977 – Магистър по история, ВТУ "Св.св. Кирил и Методий".
1986–1988 – Аспирант на самостоятелна подготовка към секция “Нова българска история”, Институт по история, БАН.
1988 – К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Консервативната партия в Княжество България, 1879–1886 г." под научното ръководство на ст.н.с. І ст. д-р Цветана Тодорова.

Назначения

1977-1978 - Журналист, в-к "Карловска трибуна".
1978-1979 - Уредник в Историческия музей, Карлово.
1981-1989 - Литературен сътрудник и редактор на "Исторически преглед", Институт по история, БАН.
1989-2004 - Научен сътрудник в Института по история, БАН.
2004 - Старши научен сътрудник в Института по история, БАН.
2015-2021 - Професор в Института за исторически изследвания – БАН.

Научна степен и академична длъжност

1988 - Доктор (PhD).
2004 - Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история – БАН.
2015 - Професор в Института за исторически изследвания – БАН

Академична квалификация

Участие в научни съвети и сдружения

От 2006 г. и досега - Член на Българското исторически дружество

Участие в редколегии и издателски съвети

1991–1992 - Научен секретар на сп. “Исторически преглед.

Научни проекти

  • Хърватско-български проект на HAZU и БАН „Doprinos intelektualnih elita u Bugarskoj i Hrvatskoi za jezicnu i kulturnu raznovrsnost Europe” – 2008 – 2009 г. Ръководител на проекта – проф. д-р Хрвойка Миханович Салопек
  • Ватикана, католическият свят и българите. ХV – ХІХ век” – проект на Института за история. 2009-2010 г. Ръководител на проекта – ст. н. с. ІІ ст. д-р Екатерина Вечева
  • Балканите и Европа – Трансформационни, модернизационни и интеграционни процеси (18-21 век). 2009-2011 г. Ръководител: ст.н.с. I ст. д.и.н. Светлозар Елдъров, Институт по балканистика

Експертна и приложна дейност

Езици; Награди

владее - руски и хърватски
ползва - английски, сръбски, френски

2014 - Юбилейна грамота на БАН за високи научни постижения в направление „Културно историческо наследство и национална идентичност“ за книгата „Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина на XVII – XX век). Историко-генеалогично изследване“, С., 2012.

Подбрана библиография

Монографии

Авторски трудове

  • Държавната институция Велико народно събрание: 1879–1911. Исторически аспекти. С.: Изд. “Иврай”, 2001, 320 с.
  • Парламентарните анкетни комисии по министерската отговорност: 1884 –1923 г. С.: Изд. “Иврай”, 2003, 328 с.
  • Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина на XVII-XX век). Историко-генеалогично изследване. София: ИК „ДиоМира“, 2012, 342 с. + 24 стр. илюстрации + 4 таблици.
  • Консерваторите, партията, личностите и изграждането на българската държава. 1879-1886 г. София: ИК ДиоМира, 2013, 404 стр. ISBN 978-954-2977-06-3.
  • Автор на глава втора от „История на Българската академия на науките. Първа част. 1869–1947 г.“ С., 2015, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, ИК Тангра Тан Нак Ра. ISBN 978-954-322-850-8; 978-954-378-137-9
  • Гешевият род от село Годлево, Разложко (Историко-генеалогично изследване). София: ИК ДиоМира, 2016, 180 стр. и 20 генеалогични таблици. ISBN 978-954-2977-28-5 [заедно с Петър Гешев].

Издадени сборници

    Студии и статии

    • Идеология и програми на Консервативната партия (1879-1886). – Исторически преглед, 1986, № 3, 20-39.
    • За отношението на консерваторите към княз Александър Батенберг. – Военноисторически сборник, 1988, № 1, 140-158.
    • Позицията на Консервативната партия към обединението на българския народ – Военноисторически сборник, 1992, № 6, 30-53.
    • Пето ВНС. Функции и дейност. Исторически аспекти – Исторически преглед, 1992, № 1-2, 35-70.
    • Изменението на конституцията през 1893 г. – Исторически преглед, 1992, № 7, 30-48.
    • Първото Българско ВНС и изборът на княз Александър Батенберг – Исторически преглед, 1993, № 4-5, 107–118.
    • Третото ВНС. Проблеми и задачи. – Исторически преглед, 1993, № 1, 21-39.
    • Образование Консервативной партии в Княжестве Болгарии – Bulgarian Historical Review, 1993, № 4-5, 180-192.
    • Консерваторите и изграждането на нова България – Военно исторически сборник, 1993, № 5, 214-234.
    • Русия в политиката на Консервативната партия (1879-1886) – В: Славянски летописи. Т.І. Славянската взаимност – минало и съвременност”. С., 1994, с. 166-178.
    • The Bulgarian conservatives in power (1879-1880). Theory and practice. – Etudes balkaniques, 1994, № 3, 21-34.
    • Sur la responsibilite politique et judicaire des ministres en Bulgarie depui l`an 1879-1924. Aspects fondamentaux. – Bulgarian Historical Review, 1997, №1, 42-53.
    • Les pouvoirs constitutionnels de l`Assemblee nationale constituante bulgare (De la liberation de la domination Turque aux guerres Balkaniques) – Etudes balkanique, 1997, № 1-2, 109-124.
    • Министерската отговорност по Търновската конституция и по конституционните проекти (1879-1947 г.) – Исторически преглед, 1997, № 3, 19-36.
    • Министерската отговорност в България – Демократически преглед, 38, 1998-1999, № 2,589-603.
    • Допитването до народа от 1922 г. или доколко може да се нарушава конституцията – Исторически преглед, 1999, № 5-6, 57-80.
    • Режимът на пълномощията – своеобразна форма на управление на държавата (1881-1883) – В: Сб. 120 години изпълнителна власт в Българи. С., 1999, с. 91-103.
    • Анкетните комисии по чл. 106 от Търновската конституция – Исторически преглед, 2001, № 3-4, 3-50.
    • Монархическата идея при управлението на княз Александър І (1879-1886) – Исторически преглед, 2002, № 1-2, 24-43.
    • Епископ Климент Браницки и неговото правителство (1879-1880) – В: Сб. Шуменци – строители на съвременна България, Шумен, 2004, с. 43-57.
    • Виждания на д-р Константин Стоилов за икономическото развитие и за мястото на България в Европа – В: Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски” . Т. 1, кн. 1, История. 2006, с. 469-478.
    • Тодор Бурмов и първото българско правителство (5 юли – 24 ноември 1879 г.) – Исторически преглед, 2006, кн. 1-2, с. 67-80.
    • Социална основа и членски състав на Консервативната партия в Княжество България (1879-1886) – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Л. Огнянов. С., 2006, с. 124-143.
    • Габровско-севлиевският регион в изборите на ВНС (1879-1911) – В сб.: Национална научна конференция „Модернизацията на България и Габрово. 1878-2006. 18-19 септември 2006”. В. Търново, 2007, с. 245-254.
    • Политикът през погледа на съпругата си: Екатерина Каравелова и Султана Рачо Петрова – В: Известия на Българското историческо дружество (ИБИД), т. 40, С., 2008, с. 288-297 ISSN 0081-1122
    • Дора графиня Пеячевич – признатата и непозната. - В: Историк със съдба на творец и преподавател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Людмил Спасов. Т. І, Изд. Фабер, 2009, с. 182-190. ISBN 978-954-400-115-3
    • Ладислав и Теодор графове Пеячевич в политическия живот на Хърватия (1880-1883; 1903-1907 г.) – В: Държава, общество и култура на българи и хървати. VІІ-ХХІ век. Сборник с материали от българо-хърватска конференция. С., 2009, с.210-222; с.526-527. ISBN 978-954-617-061-3
    • Графове Пеячевич от Вировитичко-Нашичкото разклонение – В Сборник: Националноосвободителните движения в българските земи XV- XIX в. и тяхното отразяване в музеите. Чипровци, 2009, с. 50-55 ISBN 978-954-8500-08-1
    • Политическа активност и електорални нагласи на населението на Пазарджишкия регион в изборите за Обикновено и Велико народно събрание (от Съединението до началото на XX век). – В: Министри и законодатели от Пазарджик. 1879-1947 г. Сборник с материали от научна конференция. Пазарджик, 2009, с. 36-46. ISBN 978-954-91740-4-5
    • Д-р Контантин Стоилов в Учредителното събрание на нова България – В: Род, семейство, отечество. Годишник на Регионален исторически музей Пловдив. Книга 6. 2009, с. 57-65. ISSN 1311-9133
    • Parlamentarna i sudska odgovornost bugarskih ministara u svezi s Trnovskim ustavom (1879 - 1947) – сп. Časopis za suvremenu povijest (изд. на Хърватския Институт за история) , 2009, № 1, с. 133-142. ISSN 0590-9597
    • Проглашавање независности Бугарске и анексирање Босне и Херцеговине – два паралелна догађаја – В сб.: Анексија Босне и Херцеговине – поводом стоте годишньице”, Вanja Luca, 2009, с.375-393. ISNB 978-99938-21-16-8
    • Димитър Греков: първи прояви на българска земя – В: Просвета и промяна. Сборник в чест на чл.кор. ст.н. с. І ст. д. ист. н. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. С., 2010, с. 133-150. ISNB 978-954-2903-01-7

    Научни информации, отзиви, рецензии

    • Ив. Стоянов. Либералната партия в Княжество България (1879-1886). С.,1989. – Исторически преглед, 1989, №12, 77-80.
    • М. Манолова. Парламентаризмът в България (1879-1894). С.,1989. - Исторически преглед, 1990, № 3, 94-97.
    • Г. Тодоров. Временно отменяне и възстановяване на конституцията в Княжество България (1881-1883). С., 1991. – Исторически преглед, 1991, № 11, 107-111.
    • Р. Попов. България на кръстопът. Регентството.1886-1887. С.,1991. – Военноисторически сборник, 1992, № 5, 112-114.
    • Т. Галунов. Втората национална катастрофа. Процесът. Виновниците. В.Търново, 1998. - Bulgarian Historical Review, 1999, № 3-4, 208-212.
    • В. И. Косик. Русская политика в Болгарии (1879-1886). Москва,1991. - Исторически преглед, 1992, №1, 169-172.
    • Е. Костов. Транспортната проблематика и институтът на конституционната министерска наказателна отговорност в България (1895-1923). С., 1999. – Исторически преглед, 2000, № 1-2, 274-279.
    • Ел. Стателова, В. Танкова. Константин Стоилов в политическия живот на България. С., 2001. – Bulgarian Historical Review, 2003, № 3-4, 253-257.
    • В. Николова. Между консерватизма и либерализма. Народната партия (1894-1920). В. Търново, 2004. – Исторически преглед, 2005, № 1, 300-305.
    • Р. Попов. Русия против Стамболов или Стамболов против Русия. С., 2002, с. 428. – В: Известия на Държавните архиви. Т. 90, 2005, с. 152-155.
    • М. Първанова. Неизвестно за известните български родове, улици и сгради. С., 2005, 552 стр. – В: BHR, 2008, кн. 1-2, р. 227-230.
    • T. Cipek, St. Matkovic. Programatski documenti Hrvatskih politickih stranaka i skupina. 1842-1914. Zagreb, 2006, 742 s. – В: Исторически преглед, 2008, кн.3-4
    • Д. Саздов, П. Пенчев. Дунав мост. 100 години дипломация и политика. С., 2006, 362 с. В: - Bulgarian Historical Review, 2008, № 3-4, р. 259-263. ISSN 0204-8906
    • Милко Палангурски. Избори по стамболовистки (1887-1894 г.). В. Търново, 2008, 280 стр. – В: Исторически преглед, кн. 3-4/ 2009 г., с. 216-221. ISSN 0323-9748
    • В. Николова, Р. Стоянова. Споделената отговорност. Гражданските организации, държавата и институциите за обществени грижи в България (1879-1939). С., 2009, 375 с. , сп. „Исторически преглед”, кн. 1-2, 2010, с. 257-263 ISSN 0323-9748

    Доклади от научни форуми

    • Международна научна конференция „Анekcиja Босне и Херцеговине – поводом стоте годишньице”. – В: Баня Лука, Република Сръбска (Босна и Херцеговина), 16-17 октомври 2008. Доклад на тема : ''Проглашавање независности Бугарске и анексирање Босне и Херцеговине – два паралелна догађаја''.
    • Международна научна конференция „Независимостта на България, 1908 г., поглед от ХХІ в.” , София, 19-20 септември 2008. Доклад : „Конституционно-правно уреждане на независимостта”.
    • Българо-хърватска научна конференция „Държава, общество и култура на българи и хървати в периода VІІ – ХХІ век”. София, 5-6 юни 2008 г. Доклад на тема „Ладислав и Теодор графове Пеячевич като банове на Хърватия”.
    • Национална научна сесия „Чипровци – феномен в българската и европейската история”, Чипровци, 5 септември 2008. Доклад „Фамилия Пеячевич в обществения, политическия и културния живот на Хърватия”.
    • Юбилейна национална научна конференция на тема „Национално-освободителните движения в българските земи ХV-ХІХ в. и тяхното отразяване в музеите”, 12-13 септември 2008, Чипровци. Доклад „Графове Пеячевич от Вировитичко-Нашичкото разклонение”.
    • Национална научна конференция „Учредителното събрание и българските конституции”, Велико Търново, 8-9 февруари 2009. Доклад на тема: „Берлинският договор, Учредителното събрание и създаването на Търновската конституция”
    • Кръгла маса „130 години по-късно – Учредителното събрание и Търновската конституция от 1879 г.”, организирана от Департамент „Политически науки” на Нов български университет, 18 май 2009 г. Тема: „Държавно устройство и управление по Търновската конституция. Права, задължения и взаимоотношения между монархическата институция и министерския съвет. Теория и практика”
    • Научна конференция „Историк със съдба на творец и преподавател. В чест на 60-годишнината на проф. дин Людмил Спасов”. Кърджали, 28-29 май 2009 г. Доклад на тема: „Дора графиня Пеячевич – признатата и непознатата”
    • Национална научна конференция „Министри и законодатели от Пазарджик. 1879-1947 г.”. Пазарджик, 5 юни 2009. Доклад на тема: „Политическа активност и електорални нагласи на населението на Пазарджишкия регион в изборите за Обикновено и Велико народно събрание (от Съединението до Балканските войни)”.
    • Кръгла маса на тема “385 години просветно дело в Чипровци”, Чипровци, 22 октомври 2009 г. Доклад на тема: „Католическото образование и училищната благотворителна дейност на чипровската фамилия Пеячевич в Хърватия”
    • Национален научен форум „Пловдивски приноси – 2009” на тема „Род, семейство, отечество”. Научен ръководител акад. Г. Марков. Пловдив, 7-8 октомври 2009. Доклад на тема: „Д-р Контантин Стоилов в Учредителното събрание на нова България”.
    • Međunarodni znanstveni hrvatsko-bugarski skup: “ Istaknute hrvatske I bugarske intelektualke u znanosti I umjetnosti” – Zagreb, 28-29 september 2009. Доклад на тема: Elizabeta \Lila\ grofica Pejačević i Ekaterina Karavelova - intelektualke i prve dame svojih društva.
    • Международна интердисциплинарна кръгла маса „Просвета и промяна”, посветена на историческата роля и значение на Болградската гимназия за развитието на българската идентичност. София, 23-24 ноември 2009. Доклад на тема: „Димитър Греков: първи политически стъпки на българска земя”.
    • Национална научна конференция „Личността в историята”. Научен ръководител проф. д-р Георги Бакалов. Стара Загора, 23-24 април 2010 г. Доклад на тема: „Еузебио Ферменджин – неговият живот и неговият документален сборник „Acta Bulgariae Ecclesiastica””.
    • Međunarodni znanstveni skup „Hrvati i bugari kroz stoljeća – povijest, kultura, umjetnost i jezik” . Zagerb, 23-24 rujna 2010. Доклад на тема: „Slobodne hrvatske zemlje - nova domovina obitelj Pejačević kraj XVII – početak XVIII stoljeća”
    • Međunarodni znanstveni skup „Pravne i povijesne odrednice granica Srednje i Jugoistočne Europe”. Osijek, 21-22 listopada 2010. Доклад на тема: „Međunarodno i državno-pravno uređenje granica Bugarske kneževine tijekom i nakon Berlinskog kongresa 1878 godine”.

    Други

    Издания на извори

      Преводи

        Интервюта, публични сказки, статии в популярни издания