Подбрана библиография

Монографии

Авторски трудове

• Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Стара Загора/София 1998 г., 490 с. + ХVІ с. ил.
• Българи, арменци и караманци в Средновековна Мала Азия. София: ИK “Огледало”, 2003, 124 с.
• Демир Баба Теке - Българският Ерусалим. Пътеводител. София: Агато, 2007, 116 с. (заедно с Диана Гергова)
• Надписи на Алианското население в района на град Кърджали. София: ИК "Огледало", 2010, 98 с.

Издадени сборници

Студии и статии

• Имена, свързани с българи в Мала Азия през ХІ в. в един литературен паметник. – Помощни исторически дисциплини, 3, 1981, 173-182.
• Сведения за българи в Мала Азия и отношенията им с Анадолски племена и княжества (ХІ – ХVІ в.). – В: Първи международен конгрес по българистика, София, 23.V – 3.VІ, 1981 г. Доклади. Българската държава през вековете. 1. Средновековна бългаска държава. Българската държава през епохата на капитализма. София, 1982, с. 57 – 69.
• Върху езиковите особености на един турски летопис. – Филология, 14-15, 1984, 44-54.
• Текстологичен анализ на най-ранното сведение за българи в “Историята на Караман”. – Филология, 17-18, 1987, 88-105.
• За личното в епиграфските паметници от Османско време и за тяхното значение като исторически извор. – В: Личните документи като исторически извор. София, 1987, с. 177-198.
• Към демографската и етническата характеристика на Източните Родопи по данни на епиграфски паметници. – В: Демографски и етносоциални проблеми в Източните Родопи. Пловдив, 1988, с. 77-92.
• Синовете на Абдуллах – Български фолклор, 1996, № 3-4 (= Ислям и народни традиции. Съст. на бр. Л. Миков и Г. Лозанова), с. 4-20.
• Два преписа на Историята на Караман от Ахмед Бей Шикяри, завършена през ХVІв. – В: Българският ХVІв. С., 1996, с. 253-273.
• Печатче от Пазарджик от 1279 г. по Хиджра (29.VІ.1862 – 18.VІ.1863 г. сл. Хр.). – Нумизматика и сфрагистика, ІV, 1997, 154-157.
• Един късен печат на шейх от ордена “Кадирие” – Нумизматика и сфрагистика, V, 1, 1998, 125-131.
• Строителен надпис от Археологическия музей в София от 1239 г. по Хиджра (7.ІХ.1823 – 26.VІІІ.1824 г. от н.е.), посветен на валията на Силистра Мехмед Селим Паша. – В: Годишник на Националния Археологически Музей. т.Х, 1997, с. 343–356.
• Село Душинково (Джанбашлъ), Джебелско. Тюрбе (гробница) на Исхак Деде (Дядо Исхак) с надгробен надпис от 1218 г. Х. (23.ІV.1803 – 11.ІV.1804г. сл Хр.). – Родопика, Смолян 1998, № 1, 151-164.
• Сватбени ритуали, описани в житието на Демир Баба. – В: Ислям и култура. Изследвания. Съст. и отг. ред. Г. Лозанова и Л. Миков. (= МЦПМКВ, Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите, ІV). София, 1999. с. 197-249.
• Епиграфски паметници от Крумовградско. – Родопика, 1999, № 1, 175-184.
• Името Караман и песните за Крали Марко и Момчил. – Исторически архив / Historical Archives. Год. ІІІ, № 9-10, София, ноември 2000 – май 2001, с. 131-134.
• Архитектите според някои извори. – В: Културните взаимодействия на Балканите и турската архитектура. Международен симпозиум. Сборник от доклади (17-19.V.2000, Шумен – България). т. 2. Анкара, 2001. с. 773-780.
• Епиграфски паметници на арабско писмо като извор за историята на мюсюлманската култура. – В: История на мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. и отг. ред. Росица Градева. (= МЦПМКВ, Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите, VІІ). С., 2001, с. 539-546.
• Надписи от Археологическия музей в София и връзката им с паметници от други райони. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 1, София, 2004, с. 205-216, табл. ХХХV – ХХХVІ.
• Kültür, Öğretim ve Öğrenimle İlgili Kitabeler. – In: Uluslararası Osmanlı ve Cumhuriyet Dönemi Türk-Bulgar İlişkileri Sempozyumu. 11-13 Mayıs 2005. Eskişehir – Türkiye. s. 275-282.
• За Султан Джем и неговия лала и кетхуда Али Бей и отношенията им с българи в Мала Азия и България. – В: Древните българи в основите на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията. Съст. С. Иванов и Вл. Цонев. София, 2005, с. 231-234.
• From the Saint`s life of Demir Baba (Father Demir). Из житието на Демир Баба (отец Демир). – В: Хелис, ІV, С., 2005, с. 242-250.

Научни информации, отзиви, рецензии

• Библиография на трудовете на Иван Венедиков. – Нумизматика и сфрагистика, V, 1, 1998, 6-15.
• Ахмед Али Паша, Елхадж. Османски политически трактат. 1776-1777. Подг. за печ. (с предговор и анотации) Бистра А. Цветкова. София. Народна библиотека Кирил и Методий, 1972. 153 стр, 67 л. факсимиле – Известия на Народната библиотека “Кирил и Методий”. т. ХІV (ХХ), 1976, с. 786 – 788.

Доклади от научни форуми

Други

Издания на извори

КОРПУСИ ОТ ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИЦИ:

• Епиграфски паметници на арабско писмо от Мелник. – в: Мелник, І, София, 1989, с. 184-207.
• Епиграфски паметници в Родопите от османско време. – Помощни исторически дисциплини, 5, 1991, 198-225.
• Ислямът в района на с. Чифлик в Източните Родопи (въз основа на данни от епиграфски паметници). – В: Перпeрек І. Перперек и прилежащият му микрорегион. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. 10 години НБУ, сб. Съставител: Валерия Фол. София, 2001, с. 60–79.
• Към историята на с. Горна Крепост в Източните Родопи (по данни от епиграфски паметници на арабско писмо.). – Родопика, 2002, № 1-2, 231-251.

Преводи

• Бабичката и чакалът. Опърничавият мъж. Превод на две народни приказки от персийски език. – В: Трите драконови яйца. Приказки на източните народи. Съст. и ред. Б. Друмева. София, 1975. с. 18-20, 31-37.
• Şumen`de Layoş Koşut`un Evi ve Müzesi. Лайош Коошут и къщата–музей в Шумен. Съпроводник. И.К. “Огледало”. Унгарски културен институт, София, 1999. Съставител Дьордь Арато. Ред. Пламен Анакиев. 122 стр. Преводи на К. Венедикова от български на турски език на стр. 5-16, 29-34 и под всички илюстрации от страница 1 до 100.

Интервюта, публични сказки, статии в популярни издания

• И камъкът говори – Нов живот, Кърджали, год. ХХХІ, бр. 4231, 4233, 4234 (бр. 27, 29 и 30 от 1, 4 и 5.ІІ.1986г.), стр. 3 (доклад, изнесен на научна конференция по случай 25-годишнината на архива в Кърджали).
• Епиграфски паметници от източните Родопи. В с. Чернигово девойка приема исляма. – Родопи, 1989, № 9, 17-20.
• Надгробна плоча с надпис на арабско писмо и кръст под него от с. Старово, Кърджалийско. – Родопи, 1990, № 9, 22-23.
• Житието на отец Демир (Демир Баба) за родословието му. – Гледища, Разград, бр. 202/30.Х.1990, стр. 5; бр. 203/31.Х.1990, стр. 5. (доклад, изнесен на научна конференция в гр. Каварна, организирана от общ. Каварна, музея в Каварна и Софийския Университет, 3 – 5.Х.1989).
• Джамии в Източните Родопи. – В: Училищно краезнание, Кърджали, 1996, с. 44-46.
• Doğu Rodoplar`da Camiler – Родопско равновесие, Кърджали, бр. 1/януари 1999, стр. 5; бр. 2/февруари 1999, стр. 5; бр. 3/март 1999, стр. 5.