CV

Curriculum Vitae

Манчо Веков

Mancho Vekov

Професор, д.и.н.

Ръководител на Секция "Помощни исторически науки и информатика"

20 февруари 1960, София
E-mail: mvekov(at)abv(dot)bg

Научни интереси

  1. Историческа метрология,
  2. Документалистика,
  3. Изворознание,
  4. Генеалогия

Академична кариера

Образование

1981 – Магистър по икономика на труда, Висш икономически институт София, Дипломна работа: "Демографски проблеми в промишлеността в България 1950–1974".
1986-1989 – Аспирантура към Института по история при БАН.
1990 - К.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху "Проблеми на историческата метрология" под ръководството на ст.н.с. І ст. д.и.н. Кънчо Георгиев.

Назначения

1989-1990 - Проучвател в Института по история - БАН.
1991 - Научен сътрудник в Института по история - БАН.
2007 - Старши научен сътрудник ІІ ст. (доцент) в Института по история - БАН
2017 - Професор в Института за исторически изследвания - БАН (продължава).

Научна степен и академична длъжност

1990 - Доктор по история (PhD),
1996 - Н.с. І ст. (гл. асистент),
2007 - Ст.н.с. ІІ ст. (доцент) в Института по история - БАН,
2014 - Доктор на историческите науки след защита на дисертационен труд на тема: „Единиците за измерване в Европа преди въвеждане на Десетичната метрична система (XVII–XX век)“.
2017 - Професор в Института за исторически изследвания - БАН.

Академична квалификация

Участие в научни съвети и сдружения

- Член на Научния съвет на Института за исторически изследвания – БАН;

Участие в редколегии и издателски съвети

- Член на редколегията на списание „Родознание/Genealogia”
- Гл. редактор на юбилеен сборник "Интердисциплинарни диалози на историята". С., 2009, 366 с.
- Гл. редактор на юбилеен сборник „Евразийски хоризонти: минало и настояще”. С., 2011, 437 с.

Научни проекти

  • 50 години Институт по история при БАН (София, 1996-1998).
  • Диалози на историята (2008-2009)
  • Евразийски хоризонти. Европа – Азия, от миналото към настоящето (2010-2012)
  • Central and South-East Europe in the 19th-21st Centuries: Regions, Borders, Societies, Identities (2009-2012, съвместно с Института по история при Унгарската АН).
  • Генеалогията в българската историография в годините на прехода (2015-2018).

Експертна и приложна дейност

- „Стари мерки за повърхност, използвани в архивните документи на бежанци, подавани до смесената комисия по гръцко-българското изселване“ – отговор на писмо от СВЕТЛАНА БОЯНОВА, зам.-министър на земеделието и храните, от 18.10.2011 г. до Института за исторически изследвания при БАН.

Езици; Награди

владее – руски;
ползва – френски, сърбохърватски, английски

Подбрана библиография

Монографии

Авторски трудове

  • Метричната система в България. Метрични реформи и метрологична дейност ХVІІІ-ХХ век. С., 2007, 276 с.
  • Historische Metrologie Bulgariens ХV-ХІХ Jh. Theoretischen und praktischen Aspekten. Sofia. 2010, 148 S.
  • Европейската историческа метрология в България. Историогрфия и изворознaние. (410 с., под печат).
  • Българската генеалогия в годините на прехода (1990-2015). Историографски и наукометрични аспекти. С., 2017, 614 с.

Издадени сборници

  • 50 години Институт по история при БАН 1947-1997 г. София, 1999, 405 с. (Съставител и съавтор);
  • Димитрова, П., М. Веков. Докладва „Наследник“? Донесенията на българския пълномощен министър в СССР Иван Стаменов (1940-1944). Т. II. София: ИК "Гутенберг", 2010, 426 с.

Студии и статии

  • Въвеждане на метричната система в българските земи. — Исторически преглед, 1989, № 2, 73–81.
  • Преглед на изследвания на историческата метрология у нас. — Архивен преглед, 1989, № 3, 220–229.
  • Измерването като метод в науките за човека и обществото. — В: Трудове по история и теория на науката и техниката. Т. 5, 1989, с. 28–38 (съавтор).
  • Някои специфични народни мерки, използвани от българите. — Българска етнография, 1991, № 5, 53–64. (съавтор).
  • Аршинът — стара мярка за дължина. — Българска етнография, 1992, № 1, 28–42 (съавтор).
  • Народни начини за измерване на пространството. — Българска етнология, 1995, № 3, 36–50.
  • Метрологията в помощ на историческото познание. — Родознание / Genealogia, 1995, № 4, 20–25.
  • Универсално значение на генеалогията. — Архивен преглед, 1995, № 1-2, 32–39.
  • Й. В. Сталин и някои проблеми, свързани с отбраната и следвоенното развитие на България. - Военноисторически сборник, 1996, № 4, 159-176.
  • Дейността на Кръстю Раковски в края на първата световна война. — Военноисторически сборник, 1996, № 6, 40–52 (съавтор).
  • Ценни извори за българската история в архива на Втория интернационал. — Военноисторически сборник, 1997, № 2, 230–232.
  • Отношенията между Москва и София през Втората световна война в докладите на пълномощния министър Иван Стаменов. — Военноисторически сборник, 1997, № 4, 70–94 (съавтор).
  • Проблемът за използването на историческата метрология като средство при разчитането на документалните източници за историята. — Военноисторически с борник, 1997, № 6, 58–77.
  • Masseinheiten in den Bulgarischen Ländern vor der Einführung des metrischen Maßsystems. — Bulgarian Historical Review, 1998, № 1–2, 102–138.
  • Внедряване на европейската метрична система. — В: От икономическа раздробеност и политическо противостоене — към икономическо, политическо и духовно единство. Пловдив, 1998, с. 47–52.
  • Особености на предметричните европейски мерки. Опит за историко-метрологичен анализ. — Историческо бъдеще, 1998, № 2, 95–105.
  • Обясненията на Иван Багрянов за усилията му да извади България от войната през 1944 г. — Военноисторически сборник, 1999, № 4, 74–98.
  • Истината за една неизвестна среща на Хитлер с военния министър генерал Никола Михов. — Военноисторически сборник, 1999, № 5, 66–76.
  • Генералът от пехотата Васил Кутинчев. — Военноисторически сборник, 1999, № 6, 65–84.
  • Секция „Средновековна история на България. – В: 50 години Институт по история при БАН 1947-1997 г. София, 1999, с. 49-55.
  • Секция „Нова българска история. – В: 50 години Институт по история при БАН 1947-1997 г. София, 1999, с. 69-76.
  • Метърът — стъпка към сближаване на народите. — Историческо бъдеще, 2000, № 1–2, 204–223.
  • Историко-метрологична характеристика на предметричните мерки по българските земи. XV–XVIII в. — Исторически преглед, 2003, № 1-2, 221–258.
  • Крыстю Раковский и газета „Напред”: Новый взгляд на политическую позицию (1911–1912 гг.). — Bulgarian Historical Review, 2004, 1-2, 66-100 (съавтор).
  • Метричната система и метрологичната дейност в България (1869–1948). — В: Сборник в памет на Радослав Попов. С., 2005, 327–358.
  • Човекът и ученият. Ст.н.с. ІІ ст.д-р Антоанета Тодорова-Запрянова. – В: Интердисциплинарни диалози на историята. С., 2009 [2010], 7-23.
  • Метрологията при социализма – законодателна и нормативна дейност. - В: Интердисциплинарни диалози на историята. С., 2009 [2010], 80-111.
  • Речник на мерките по българските земи. - Родознание/Genealogia, 2010, № 3-4, 11-119.
  • Творческият път на проф. Валери Стоянов – единство на многообразието . – В: Евразийски хоризонти: минало и настояще. С., 2011, 9-16 (в съавторство с А. Запрянова).
  • Развитие на метрологията като помощна историческа наука – евразийски влияния. – В: Евразийски хоризонти: минало и настояще. С., 2011, 190-212.
  • Речник на мерките по българските земи. - Родознание/Genealogia, 2011, № 1-2, 125-134; № 3-4, 94-109.
  • European Historical Metrology and Bulgaria. – Bulgarian Historical Review, 2012, № 1-2, р. 18-48.
  • Теоретично изворознание и генеалогия. - Родознание/Genealogia, 2012, № 1-2, 11-27.
  • Как са измервали земята си нашите деди? - Родознание/Genealogia, 2013, № 1-2, 27-37.
  • Хронологически граници на променливост на старите европейски мерки. – In: Bulgaria and Hungary in the Wars from the First Decade of the 20th Century. Bulgarian-Hungarian History Round Table, Sofia, 17 May 2012. Papers. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia-Budapest, 2013. Оnline издание: IHS - PDF, 328-340.
  • Новите летобройни и мерни системи - от Европа към България. - Родознание/Genealogia, 2014, № 1-2, 17-31.
  • Когато потомъкът е творец...или размисли за методологията. - Родознание/Genealogia, 2014, № 3-4, 11-27.
  • Генеалогията – знание за рода, но и за обществото. – Родознание/Genealogia, 2015, № 1-2, с. 37-61.
  • „Родознание/Genealogia“ – наукометеричен поглед. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, с. 11-38.
  • „Родознание/Genealogia” – 20 издателски години. Библиография. - Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, 213-221; 2016, № 1-2, 227-294; 2016, № 3-4, 23 к.с. (под печат).
  • Българската генеалогична книжнина – от емоционален към научен подход. - Родознание/Genealogia, 2016, № 1-2, 9-35.
  • Старите марки по емигрантския път на предците. - Родознание/Genealogia, 2016, № 1-2, 129-138.
  • Археография и генеалогия. - Родознание/Genealogia, 2016, № 1-2, 167-187.
  • Релацията генеалогия – народопсихология? - Родознание/Genealogia, 2016, № 3-4, 26 к.с. (под печат).
  • Генерал Васил Кутинчев – познатият и непознатият. – В: Сборник в чест на акад. Г. Марков, 2017, 26 к.с. (под печат)

Научни информации, отзиви, рецензии

  • Пловдивски приноси в националния фонд от генеалогични и исторически знания - Родознание/Genealogia, 2010, № 3-4,102-106.
  • Добричките изследователи с принос към историята и генеалогията. - Родознание/Genealogia, 2012, № 3-4, 232-237.
  • Триптих за миналото на Асеновградския край . - Родознание/Genealogia, 2013, № 1-2, 169-176.
  • „Топонимията на Софийско” – принос в книжнината по хуманитаристика. - Родознание/Genealogia, 2013, № 3-4, 226-234.
  • Светлозар Дамянов с два приноса в регионалната история. - Родознание/Genealogia, 2014, № 1-2, 195-205.
  • Духовен паметник в бесарабското село Чийшия. - Родознание/Genealogia, 2014, № 3-4, 214-222.
  • Среща с банатските българи. - Родознание/Genealogia, 2014, № 3-4, 222-231.
  • Нов творчески принос на добричките краеведи и родоведи. - Родознание/Genealogia, 2014, № 3-4, 231-238.
  • Род и родово съзнание у българи и китайци в ново и най-ново време. - Родознание/Genealogia, 2014, № 3-4, 238-247.
  • Духовните пастири на Златна Добруджа. – Родознание/Genealogia, 2015, № 1-2, с. 300-323.
  • Когато съдбата на една фамилия е съдба на родния край. – Родознание/Genealogia, 2015, № 1-2, с. 324-339.
  • Родопчанин от Смолянско – другар и сподвижник на Христо Ботев. – Родознание/Genealogia, 2015, № 1-2, с. 339-346.
  • Ако изследваме станимашки родови корени. – Родознание/Genealogia, 2015, № 1-2, с. 346-359.
  • От Мала Църква до „Цари Мали град”. – Родознание/Genealogia, 2015, № 1-2, с. 359-369.
  • На хоро в Граово. – Родознание/Genealogia, 2015, № 1-2, с. 369-374.
  • Два юбилея за добричани. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, 239-248.
  • Живот по „разкаленным углям”. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, с. 249-254.
  • Да няма забрава. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, 255-261.
  • История и родословие на фамилиите от село Сараево. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, 262-275.
  • Из стария Перник. – Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, 276-286.
  • Любаш – познат и непознат.– Родознание/Genealogia, 2015, № 3-4, 287-292.
  • С научна отговорност към предци и потомци. - Родознание/Genealogia, 2016, № 1-2, 295-307.
  • Възрожденска Дупница – позната и непозната. - Родознание/Genealogia, 2016, № 3-4, 21 к.с. (под печат).
  • Как родописът за хаджи Димо Г. Дяков събра непознаващите се потомци. - Родознание/Genealogia, 2016, № 3-4, 12 к.с. (под печат).

Доклади от научни форуми

  • Национална научна конференция на тема "Легендата като исторически и генеалогичен извор. 2", организатори Българска генеалогична федерация и Институт за исторически изследвания. НЧ "Славянска беседа", София, 24 октомври 2013 г. Тема на доклада: "Исторически извори за генеалогията".
  • Национална научна конференция на тема "Родословие – за нас, за обществото", организатори Българска генеалогична федерация и Институт за исторически изследвания. НЧ "Славянска беседа", София, 20 октомври, 2014. Тема на доклада: "Генеалогия и история на науката".
  • Национална научна конференция на тема "Родословия – за нас, за обществото. 2", София, 19 ноември 2015 г., НЧ "Славянска беседа", организатори Българска генеалогична федерация и Институт за исторически изследвания. Тема на доклада: "Наукометричен преглед на списание "Родознание/Genealogia".
  • Международна научна конференция "Външни миграции в България, ХIХ-ХХІ в. Историко-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти", организатори: Институтът за исторически изследвания при БАН и Българо-унгарската историческа комисия, София, Унгарски културен институт, 1 юни 2016 г. Тема на доклада: "Старите мерки по емигрантския път на предците".
  • Национална научна конференция на тема "Генеалогията - минало, настояще и бъдеще", София, 17 ноември 2016 г. НЧ "Славянска беседа", организатори: Българска генеалогична федерация и Институт за исторически изследвания. Тема на доклада: "Редакторите в живота на списание "Родознание/Genealogia".

Други

Издания на извори

    Преводи

      Интервюта, публични сказки, статии в популярни издания

      Лекции пред столичния клуб на Българска генеалогична федерация на тема:
      • "Методологични проблеми на генеалогията" – 2 академични часа, 23 ноември 2012 г.;
      • "Генеалогия и помощни исторически дисциплини" - 2 академични часа, 23 ноември 2013 г.;
      • "Стари мерни единици за площ" - 2 академични часа, 24 октомври 2014 г.;
      • "Генеалогия и историческа метрология" - 3 академични часа, 21 май 2015 г., НЧ „Славянска беседа”;
      • "Историческа метрология – генеалогия. Методологична интеграция" - НЧ „Славянска беседа”, 18 март 2016 г. – 3 академични часа;
      • "Как са измервали земята дедите ни" – лекция пред генеалози, НЧ „Славянска беседа”, 22 април 2016 г. – 2 академични часа.