CV

Curriculum Vitae

Пенка Пейковска

Penka Pejkovska

Професор, д.и.н.

Заместник ръководител на Секция "Помощни исторически науки и информатика"

26 март 1960, гр. Троян, Ловешка обл.
E-mail: ppykvsk(at)abv(dot)bg
Blog: Prof. D.Sc. Penka Peykovska

Научни интереси

  1. Изворознание, историческа демография,
  2. Нова и най-нова история на Унгария,
  3. Българо-унгарски културни и политически взаимоотношения ХІХ-ХХ в.,
  4. Българската общност в Унгария, унгарците в България.

Академична кариера

Образование

1986 - Магистър по История и етнография, Будапещенски държавен университет "Лоранд Йотвьош".
1990-1994 - Редовен докторант в Института по история, БАН.
1992-1993 - Следдипломна квалификация, Централноевропейски университет – Будапеща, Исторически факултет, тема на мастерско есе „Culture and Politics within Bulgarian-Hungarian Relations, 1880-1941”.
1995 - к.и.н. (PhD) след защита на дисертация върху „Документи от личен произход за българо-унгарските културни взаимоотношения 1879-1941 г. Извороведски анализ”, под научното ръководство на ст. н. с. І ст. д. и. н. Кънчо Георгиев.

Назначения

1987-1990 - Специалист, Главно управление на архивите при МС.
1994-1998 - Експерт, Главно управление на архивите при МС.
1998 - Научен сътрудник в Института по история, БАН (продължава).

Научна степен и академична длъжност

1995 - Доктор (PhD).
2001 - Н.с. І ст. в Института по история - БАН.
2014 - Доцент в Института за исторически изследвания - БАН
2015 - Доктор на историческите науки в Института за исторически изследвания - БАН.
2020 - Професор в Института за исторически изследвания - БАН

Академична квалификация

Участие в научни съвети и сдружения

1998-1990 - Член на Българското историческо дружество.
1994 - Член на Международното унгарско филологическо дружество (продължава).
2003 - Член на Българско генеалогическо дружество "Родознание" (продължава).

Участие в редколегии и издателски съвети

- Сп. Родознание (от 2003 продължава)

Научни проекти

  • 50 години Институт по история при БАН (1997-1999).
  • Информационните технологии в историята и нейните помощни науки (1999-2002).
  • Генеалогията в съвременния свят (2002-2004).
  • Генеалогия и краезнание – проблеми на методологичната интеграция (2005-2007)
  • Contact Regions between Bulgaria and Hungary along the Danube 13th-19th Centuries (2004-2006, съвместно с Института по история на Унгарската АН).
  • A Comparative Historical Chronology of the Countries of the Soviet Zone, 1945-1990. (2004-2006, проект на Института по история при Унгарската АН).
  • Contact Regions between Bulgaria and Hungary along the Danube 18th -21st Centuries (2007-2009, съвместно с Института по история при Унгарската АН).
  • Central and South-East Europe in the 19th-21st Centuries: Regions, Borders, Societies, Identities (2009-2012, съвместно с Института по история при Унгарската АН).
  • Eвразийски хоризонти (2010-2012)
  • Външни миграции в България, ХIХ-ХХІ в.: историко-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти” (2015-2018)

Експертна и приложна дейност

Езици; Награди

владее - английски, унгарски, руски;
ползва - френски

1985 - Първа награда за разработка по етнологията на ХVІІ Национална научна студентска конференция в Дебрецен;
2013 - Плакет "Стефан Дуньов" от Институт Балаши - Унгарски културен институт в София;
2014 - Унгарски златен кръст за заслуги / Magyar arany érdemkereszt.

Подбрана библиография

Монографии

Авторски трудове

  • Българо-унгарски научни взаимоотношения (ХІХ-средата на ХХ в.). София: Акад. изд. „М. Дринов”, 2005, 288 с.
  • Българските общности в Унгария през ХІХ-ХХ век. Миграции и историко-демографска характеристика. София : ИИИ при БАН, 2011, 400 с.
  • Демографски аспекти на миграциите в България, 1912-1944 г. София: ИИИ при БАН, 2019, 350 с.

Издадени сборници

  • 50 години Институт по история при БАН 1947-1997 г. София: ИК „Гутенберг”, 1999, 405 с. [Съставител и съавтор].
  • П. Кирай, Истинна повест за Кирил и Методи. София: Акад. изд. „М. Дринов” - Изд. „Пенсофт”, 2001, 222 с. [Съст., превод].
  • Унгарски учени за България (ХІХ-средата на ХХ в.). София: Унгарски културен институт - Изд. „Отечество”, 2003, 455 с. [Съставител, редактор, предговор].
  • Вкус на балканска трапеза. София: ИА Лакрима, 2004, 294 с. [Съавтор].
  • Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилвания през ХVІІ-ХVІІІ в. Документи от Архива на Светата конгрегация за разпространение на вярата – Ватикана 1637-1716 г. София : Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, 2008, 450 с. [Научна редакция и археографско оформление, археографски увод, показалци].
  • Чуждестранна българистика през ХХ в. Енциклопедичен справочник. София : Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, 2008, 798 с. [Съавтор]
  • Bulgarian-Hungarian Scholarly Forum II. Sofia, May 16-18, 2007. Papers. Sofia–Budapest, 2008, p. 328. On-line. [Сo-Editor]. Също в: http://geogis.detek.unideb.hu/Munkatarsaink/DemeterGabor/BulHunSF-II_Proceedings.pdf
  • Экономический потенциал Болгарии. Путеводитель инвестора. Москва : 2008, 160 с. [Съавтор, съредактор]
  • Региональное развитие Республики Болгария. Компакт-диск. Москва : 2008. [Съсъставител, отг. редактор].
  • Political, Social, Economic and Cultural Elites in Central- and East-European States in Modernity and Post-Modernity. Hungarian-Bulgarian History Conference, Budapest, May 14-15, 2009. Papers. Sofia-Budapest, 2010, 408 p. [Сo-Editor] Series Auxiliary Historical 1Disciplines, Vol. VI.
  • Borders and Societies in the History of the Central- and East-Europe. Papers. Bulgarian-Hungarian Scholarly Forum III. Sofia-Budapest, 2011, 372 p. [Сo-Editor]
  • Bulgaria and Hungary at War (1912-1918). Collected Studies. Sofia-Budapest, 2013, 160 p. [Сo-Editor]
  • Regions, Borders, Societies, Identities in Central and Southeast Europe, 17th-21st Centuries. Collected Studies. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia-Budapest, 2013, 275 p. [Сo-Editor]

Студии и статии

  • Неизвестен ръкопис на Еузебиус Ферменджин за Чипровското въстание и за банатските българи. – Архивен преглед, 1989, № 3, с. 229-234.
  • Будапещенският столичен архив – възникване, структура и документи за българската история. – Архивен преглед, 1990, № 2, с. 65-74.
  • Печатът за участието на 34 Пехотен Троянски полк в боевете при Дойран. – В: Културно-историческо наследство на Троянския край. Т. 7, Троян, 1994, с. 119-129.
  • The Effect of Politics on Bulgarian-Hungarian Cultural Relations, 1880-1941. – Bulgarian Historical Review, 1994, № 2, 121-130.
  • Magyar értelmiség az újkori bolgár kultúra fejlődésében. Adatok. – In: Begegnungen. Schriftenreihe des Europa Institutes Budapest. Bd. 2, 1996, pp. 87-97.
  • За Унгаро-българския таен комитет на Янош Асталош от 1870 г. – Исторически преглед, 1997, № 2, с. 71-83.
  • Институтът по история в ююбилейната 1997 г.: структура и научен състав. – Исторически преглед, 1998, № 1-2, 11-20 [съавтор].
  • A budapesti bolgár közösség történelmi demográfiai jellemzői / Историко-демографска характеристика на българската общност в Будапеща. – In: Tanulmányok a magyarországi bolgár, görög, lengyel, örmény, ruszin nemzetiség néprajzából. 2. Budapest, 1998, pp. 19-41.
  • Eusebius Fermendzsin és a magyar történetírás. – In: A magyar müvelődés és a kereszténység. Budapest-Szeged, 1998, Vol. II., pp. 907-911.
  • Hungarian Universities and the Formation of the Bulgarian Intellectuals between 1918 and 1944. – Bulgarian Historical Review, 1998, № 3-4, 215-234.
  • Институционализиране на българо-унгарските културни връзки в края на 19 и първата половина на 20 в. – В: Българите в Унгария. Будапеща, 1999, с. 80-96.
  • 50 години Институт по история в количествени параметри. – Сп. на БАН, 2000, № 6, с. 24-29 [съавтор].
  • Hungarian-Bulgarian Relations in Education from 1880s until 1940s. – In: Begegnungen. Schriftenreihe des Europa Institutes Budapest. Bd. 10, 2000, pp. 233-239.
  • Magyar-bolgár népraztudományi kapcsolatok a 19. sz. végén és a 20. sz. első felében. / Унгарско-български научни взаимоотношения в етнографията в края на 19 в. И през първата половина на 20 в. – In: Tanulmányok a magyarországi bolgár, görög, lengyel, örmény, ruszin nemzetiség néprajzából. 3. Budapest, 2000, pp. 24-39.
  • Hungarian-Bulgarian Scholarly Relations in Humanities at the End of the 19th Century. – In: Begegnungen. Schriftenreihe des Europa Institutes Budapest. Bd. 11, 2001, pp. 301-309.
  • Демографско състояние на българите в Унгария в края на 19 и началото на 20 в. – В: Българи и унгарци – 1000 години заедно / Bolgárok és magyarok – 1000 éve együtt. Будапеща, 2002, с. 47-64.
  • Българистиката в Унгария. – Българистика / Bulgarica, 2003, № 6, 63-76.
  • Шестое десятилетие Института истории Болгарской Академии Наук. – Новая и новейшая история, 2003, № 2, 242-244 [съавтор].
  • Personal Records as Sources of Ethnological Research. Some Theoretical Aspects of Fact-Finding in Ethnological Research Work. – In: Times, Places, Passages. Ethnological Approaches in the New Millenium. 7th SIEF Conference, Budapest, April 23-28, 2001. Selected Papers. Ed. A. Paládi-Kovács. Budpest, 2003, pp. 447-452.
  • Генеалогията в Унгария. От миналото към бъдещето. – Родознание / Genealogia, 2004, № 2, 23-25.
  • Унгарци в българските земи през 60-те и 70-те години на 19 в. – В: Унгаристиката в България. Език, история, литература. Съст. Й. Найденова. София: ИЦ „Б. Пенев”, 2004, с. 209-232.
  • A Szilágyi család. Képek egy magyar-bolgár család népéletéből a 19. század második felében / Силаги. Щрихи из живота и бита на едно смесено унгарско-българо семейство от втората половина на 19 в. – In: Tanulmányok a magyarországi bolgár, görög, lengyel, örmény, ruszin nemzetiség néprajzából, 5. Budapest, 2004, pp. 54-76.
  • Ethnic Identity of the Bulgarians in Hungary at the Turn of the Millenium. – In: The Minorities at the Turn of the Millenium. Changes, Possibilities, Challenges. Lectures of 7th International Conference on Ethnographic Nationality Research, Békéscsaba, 2-3-4 October 2001. Ed. Gy. Andó, E. Eperjessy, I. Grin, A. Krupa. Békéscsaba-Budapest, 2001 (2004), pp. 212-218.
  • Eurointegráció és etnokulturális kölcsönhatások. A bolgár eset kapcsán.- In: Remények és aggodalmak az Európai Unió kapujában. Nemzetközi szimpózium Budapesten 2003. október 30. Budapest, 2005, pp. 129-150.
  • A történeti hungarisztika Bulgáriában a posztmodern korban [Историческата унгаристика в България през постмодерната епоха]. – Világtörténet, 2006, össz/tél, 69-73.
  • Петер Кирай на 90 години. – Българистика, 2007, № 14, 63-71.
  • Magyar gyógyszerész karrierek Bulgariában a XIX. sz. második felében [Кариери на унгарски аптекари в България през втората половина на ХІХ в.]. - In: Tradíció és modernizáció Európában a XVIII-XX. században. Szerk.: Demeter G., Bodnár E. Debrecen, 2008, 140-148.
  • Българи-студенти в унгарски университети и висши учебни заведения през втората половина на ХІХ в. и първата половина на ХХ в. - In: Political, Social, Economic and Cultural Elites in Central- and East-European States in Modernity and Post-Modernity. Hungarian-Bulgarian History Conference, Budapest, May 14-15, 2009. Papers. Sofia-Budapest, 2010, pp. 141-167. [Series Auxiliary Historical Disciplines, Vol. VI.]
  • Российская пресса первого десятилетия ХХІ века о Болгарии. - В: Россия – Болгария: векторы взаимопонимания, ХVІІІ-ХХІ вв. Российско-болгарские научные дискуссии. Москва, 2010, с. 603-612.
  • Болгаро-венгерские связи в исторической науке и межличностные общения (ХІХ век). - In: Памяти Т. М. Исламова. Средняя Европа. Проблемы международных и межнациональных отношений. ХІІ-ХХ в. Отв. pед. А. С. Стыкалин. Санкт-Петербург : 2008, с. 234-248.
  • Миграции от Австро-Унгария към България в края на ХІХ и началото на ХХ в. По данни от преброяванията на населението в България. – In: Bulgarian-Hungarian Scholarly Forum II. Sofia, May 16-18, 2007. Papers. Sofia– Budapest, 2008, p. 85-111. Същото в: Интердисциплинарни диалози на историята. Сб. в чест на ст.н.с. д-р А. Запрянова. ИИ при БАН, С., 2009, с. 233-276; на руски ез. в: Imagines Mundi. Альманах исследований всеобщей истории ХVІ-ХХ вв. Балканика. Вып. 2. Екатеринбург, 2010, с. 40-83.
  • Българи-студенти в унгарски университети и висши учебни заведения през втората половина на ХІХ в. и първата половина на ХХ в. - In: Political, Social, Economic and Cultural Elites in Central- and East-European States in Modernity and Post-Modernity. Hungarian-Bulgarian History Conference, Budapest, May 14-15, 2009. Papers. Sofia-Budapest, 2010, pp. 141-167. [Series Auxiliary Historical Disciplines, Vol. VI.]
  • Child Migration, Child Labor and School Attainment. Evidence from the Bulgarian Community in Hungary (Late 19th Century to the 1930s). - In: Ausflösung historischer Konflikte im Donauraum. Festschrift für Ferenc Glatz zum 70. Gburstag. Herausgegeben von Arnold Suppan. Budapest: Akadémiai Kiadó, 2011, pp. 345-360.
  • Миграции на българско население между България и Унгария и демографско развитие на българските общности в Унгария през ХIХ и в началото на ХХ в. - In: Borders in the History and Societies of Central- and East- Europe. Papers. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia-Budapest, 2011, pp. 108-167.
  • Историческата унгаристика в България - развитие и постижения. - В: Преводът и унгарската култура. Ред. кол. Найденова, Й., Л. Лесничкова, Л. Бедеч. С., 2011, с. 66-83.
  • Българските общности в Унгария, 1880-1910 г. - численост и миграции. - В: Евразийски хоризонти. Сборник в чест на проф. д.и.н. В. Стоянов/Eurasian Horizons. Collection in Honor of Prof. V. Stoyanov. [Помощни исторически дисциплини/Auxiliary Historical Disciplines, Vol. VII], 2011, pp. 302-327.
  • Българското училище в Будапеща (1918-1936). Социално-антропологически анализ на неговата главна книга. – Български фолклор, 2011, № 1, с. 29-47.
  • Egy magyar gyógyszerész a Közép-Balkánon a 19. század második felében. Az indentitás Szilágyi György élettörténete és személyes iratai fényében[Един унгарски аптекар в Централните Балкани през втората половина на ХІХ в. Идентичност чрез историята на живота и личните документи на Георги Силаги]. - Bácsország (Vajdasági Honismereti Szemle), Szabadka/Subotica, 61. (2012/2), рр. 91-92.
  • Творческото общуване между унгарски и български езиковеди през втората половина на ХІХ и първите десетилетия на ХХ в. - Език и литература, 2011-2012, № 3-4, с. 151-169.
  • Демографски промени в будапещенската българска общност от края на ХІХ до края на ХХ век. - Исторически преглед, 2012, № 1-2, с. 216-250.
  • Българската общност [в Унгария] в края на хилядолетието. (По данни от преброяванията) / A [magyarországi] bolgár közösség az évezred végén. (A népszámlálási adatok tükrében). - Хемус/Haemus, 2013, № 1, с. 3-13.
  • Грамотност и неграмотност сред банатските българия в края на ХIХ и в началото на XX век. – Исторически преглед, 2013, № 1-2.
  • Руската емиграция в България според преброяванията на населението в България през 1920 и 1926 г. – Статистика/Statistics, 2013, № 3-4, рр. 211-242. [съавтор]
  • Demographic Indicators of Ethnic and Cultural Identity within the Bulgarian Minority in Hungary in the Late 20th Century. – In: Regions, Borders, Societies, Identities in Central and Southeast Europe, 17th–21st Centuries. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia-Budapest, 2013, pp. 111-123.
  • Етнодемографска характеристика на банатските българи в Унгария през втората половина на ХIХ и в началото на ХХ век.– В: Личност, народ, история. Сборник студии и статии. Национално-освободителните борби през периода ХV-XIX век. Съст. А. П. Каменова-Борин, Т. Дончев. С., 2014, с. 88-118.
  • Этнодемографические процессы в среде болгарского меньшинства в Венгрии во второй половине ХХ века. - В: Национальные меньшинства в странах Центральной и Юго-Восточной Европы: исторический опыт и современное положение. Отв. ред. Е. П. Серапионова. Москва, 2014, с. 149-172.
  • Грамотността на българите в Австро-Унгария по данни от преброяванията на населението в Унгария. - В: Gazdaság és kultúra: a nemzetiségek gazdsági és kuturális tevékenysége Magyarországon a 19. és a 20. században. / Стопанство и култура. Очерци за стопанската и културната дейност на националните общности в Унгария през 19 и 20 век. Ed. K. Menyhárt. Budapest, 2014, pp. 57-82.
  • Проф. Геза Фехер в България (1922-1944). - В: Унгаристични изследвания. Юбилеен сборник по повод 30 години от създаването на специалност "Унгарска филология", СУ "Св. Климент Охридски". Съст. и ред. Найденова, Й., Л. Лесничкова, И. Маркова. С., 2014, с. 187-219.
  • A bánsági bolgárok és a magyar adminisztráció integrációs stratégiai (1778-1849, 1860-1918) [Банатските българи и интеграционните стратегии на унгарската администрация]. – Bácsország. Vajdasági Honismereti Szemle, Szabadka/Subotica, 2014, № 1 (68), pp. 91-97.
  • Literacy and Illiteracy in Austria-Hungary: The Case of the Bulgarian Migrant Communities. – Hungarian Historical Review, 2014, N 3, pp. 673-711.

Научни информации, отзиви, рецензии

  • Тематичен справочник на документи от европейските архиви за освобождението на Буда и Унгария от османско иго [BUDA EXPUGNATA 1686 EUROPA ET HUNGARIA 1683-1718. A török kiüzésének európai levéltári forrásai. Szerk. Bariska István, Haraszti Gzörgy, Varga I. János. Budapest Főváros Levéltárának kiadványa.Vol. I-II. Budapest, 1986, 1287 p.]. – Архивен преглед, 1988, № 2, 79-86.
  • Пътеводител на архивите в Унгария [Magyarország levéltárai. Szerk. Balázs Péter. Budapest, 1983, 391 p.]. – Архивен преглед, 1988, № 4, 73-79.
  • Унгарски учени обобщават ролята на помощните исторически дисциплини [A történelem segédtudományai. Szerk. Kállay István. Budapest, 1986, 46 p.]. – Известия на Държавните архиви, т. 63, 1992, 345-349.
  • Справочник на документи за историята на евреите в унгарските архиви [Haraszti György. Magyar zsidó levéltári repertórium. Vol. A-B. Budapest, 1993, 746 p.]. – Известия на Държавните архиви, т. 66, 1993, 353-354.
  • Навременен и полезен труд за родовите изследвания [Запрянова-Тодорова, А. Как да изследваме своя род? Генеалогия. С., 1994, 160 с.]. – Известия на Държавните архиви, т. 68, 1994, 289-291.
  • Унгарската тематика в българската историография. Библиография. – Исторически преглед, 1996, № 6, 175-188.
  • Научна конференция „Информационните технологии в историята и нейните помощни науки”. – Исторически преглед, 1999, № 5-6, 242-245.
  • Пътеводител на Унгарския национален архив. – Известия на Държавните архиви, т. 75, 2000, 246-253.
  • Кръгла маса – 2 „Информационните технологии в историята и нейните помощни науки” – Исторически преглед, 2002, № 5-6, 279-282.
  • Българската тематика в трудовете на унгарски учени, 19 в. - средата на 20 в. Библиография. – В: Унгарски учени за България. София, 2003, с. 417-435.
  • Българо-унгарска научна конференция „Българската и унгарската историография в края на ХХ и началото на ХХІ в. Постижения, равносметка, контактни зони”. – Исторически преглед, 2005, № 5-6, с. 228-235.
  • Международна научна конференция „Традиция и модернизация в Европа през ХVІІІ-ХХ в.”, Дебрецен / Унгария, 15-16 ноември 2007 г. – Исторически преглед, 2007, № 1-2, с. 296.
  • Международна научна конференция „Миграция, эмиграция и иммиграция в странах Центральной и Юго-Восточной Европы в ХІХ-ХХ вв. Проблемы национальной идентичности и адаптации”, Москва, 13-14 ноември 2007 г. – Исторически преглед, 2007, № 1-2, с. 296-297.
  • Темата "България и Балканските войни" в интерпретацията на един млад унгарски учен: Demeter Gábor, Kisállami törekvések és nagyhatalmi érdekek a Balkán-háborúk idején (1912-1913). Bp., 2007, A két Balkán-háború hadtörténete (1912-1913). Debrecen, 2008. – Исторически преглед, 2012, № 5-6, с. 46-50.

Доклади от научни форуми

    Други

    Издания на извори

    • Българският дневник на Михай Юнгерт-Арноти, унгарски пълномощен министър в София през 1939-1944 г. – Известия на Държавните архиви, т. 63, 1992, 87-139 [Предговор, бележки, превод].
    • Пътепис на Лайош Талоци за България от 1881 г. – Известия на Държавните архиви, т. 64, 1992, 202-232 [Предговор, бележки, превод].
    • Спомени на унгарския дипломат Шандор Киш-Немешкери за България и българите. – Известия на Държавните архиви, т. 66, 1993, 251-282 [Подбор, предговор, бележки, превод].
    • Политическата дейност на Янош Асталош в българските земи през 1869-1870 г. – Известия на Държавните архиви, т. 68, 1994, 213-248 [Предговор, бележки, превод].
    • Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист. – Известия на Държавните архиви, т. 70, 1998, 74-108 [Подбор, предговор, бележки, превод].
    • България и външната политика на Австро-Унгария в дневника на д-р Лайош Талоци/Лудвиг Талоци (1887 – 13 януари 1909). – В: Известия на държавните архиви, Т. 103-104 (2012), с. 367-417.
    • невникът на д-р Лайош Талоци за България и външната политика на Австро-Унгария през Балканските войни (2 юни 1912 – 26 ноември 1913 г.) – В: Bulgaria and Hungary at War (1912-1918). Collected Studies. Eds. P. Peykovska, G. Demeter. Sofia-Budapest, 2013, pp. 97-120.

    Преводи

      Интервюта, публични сказки, статии в популярни издания