От самото си основаване през 1973 г. като постоянно структурно звено в системата на БАН, Секция ПИНИ се занимава преди всичко с научно-изследователска дейност. Това включва на първо място работа по индивидуални, колективни и съвместни междуинституционални проекти по проблеми на помощните исторически науки и други гранични области, попадащи в предметологичния обсег на звеното.

Резултатите от тази дейност са обнародвани в различни по обем научни публикации (монографии, студии и статии), като отделни аспекти са представени в доклади и съобщения на научни форуми - локални, регионални, национални и с международно участие.

От 2006 г. Секция ПИНИ е средоточие на дейността и на българската част на смесена Българо-унгарска комисия на историците при Българската и Унгарската академия на науките.

Перифериите на империите и националните държави в Централна и Югоизточна Европа, XVII–XX в.: власт, институции, общество, адаптация / Periferies of Empires and Nation-States in the 17th–20th- Century Central and Southeast Europe: Power, Institutions, Society, Adaptation

(2019-2021)

Съвместен проект на ИИстИ–БАН и ИИ–ИЦХ–УАН

Свързани истории: извори за конструиране на историята в Централна и Югоизточна Европа / Connected Histories: Sources for Building History in Central and Southeast Europe, 17th–21st Centuries

(2016-2018)

Съвместен проект на ИИстИ–БАН и ИИ–ИЦХ–УАН

Външни миграции в България, ХIХ-ХХІ в. : историко-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти

(2015-2018)

Доц. д-р Пенка Пейковска. Участници: проф. д.и.н. Валери Стоянов, доц. д.и.н. Манчо Веков, гл. ас. д-р Мариана Малинова-Тиен, ас. Николай Поппетров, докторант Чавдар Ветов, гл. ас. д-р Инна Манасиева, гл. ас. д-р Станислава Стойчева, гл. ас. д-р Надежда Николова (ИБЕ - БАН), д-р Габор Деметер (Институт по история при Научноизследователски център по хуманитаристика - УАН), проф. д.и.н. Виктор И. Косик (Институт по славянознание при РАН), докторант Анна Гладышева (Институт по славянознание при РАН, научев ръксоводител д.и.н. Т. Волокитина).
Интерпретиране на различни аспекти на външните миграции в България чрез анализ на нови, неизползвани досега исторически извори, чрез прилагането на модерни интердисциплинарни методи на изследване като микроистория, анализ на его-документи и масови документи, биографика, историческа статистика, историческа демография и др.

Споделено минало в Централна и Югоизточна Европа: нови методи, нови подходи / Shared Pasts in Central and Southeast Europe: New Sources, New Approaches

(2013-2015)

Съвместен проект на ИИстИ–БАН и ИИ–ИЦХ–УАН

Централна и Югоизточна Европа през ХІХ–ХХІ век: региони, граници, общества, идентичности / Central and Southeast Europe in the 19th–21st Centuries: Regions, Borders, Societies, Identities

(2010-2012)

Съвместен проект на ИИ–БАН и ИИ–УАН

Евразийски хоризонти. Европа - Азия, от миналото към настоящето

(2010-2012)

доц. д-р Манчо Веков. Участници: доц. д-р Антоанета Запрянова, гл. ас. д-р Пенка Пейковска, гл. ас. д-р Мариана Малинова, ас. Николай Поппетров.

Диалози на историята

(2008-2009)

доц. д-р Манчо Веков. Участници: гл. ас. д-р Пенка Пейковска, гл. ас. д-р Мариана Малинова, ас. Николай Поппетров

Контактни зони между България и Унгария по р. Дунав, ХІХ–ХХІ век. / Contact Regions between Bulgaria and Hungary along the Danube, 19th–21st Centuries

(2007-2009)

Съвместен проект на ИИ–БАН и ИИ–УАН. Продължение на проекта за контактните зони през ХІІІ-ХІХ в. (2004-2006).

Генеалогия и краезнание - проблеми на методологическата интеграция

(2005-2007)

ст. н. с. д-р Антоанета Запрянова. Участници: н. с. д-р Пенка Пейковска, н. с. д-р Манчо Веков, н. с. д-р Свилен Станимиров, проучвател Нина Попова.
Осветляване на интердисциплинарния характер на генеалогичното и краеведското познание и приносът, който може то да дава за актуалното направление социална антропология.
1. Публикации: Запрянова, А. Генеалогия-краезнание-социална антропология. - Родознание, 2005, № 2, 33-41; Запрянова, А. Енциклопедична книга за село Борово. - Родознание, 2005, № 1, 48-50; Запрянова, А. Досег с поколенията. - Родознание, 2005, № 4, 44-45; Попова, Н. Генеалогия 2004-1.- Родознание, 2005, № 2, 73-74; Попова, Н. Генеалогия 2004-2. - Родознание, № 3, 64-64.
2. Национална научна конференция в съорганизация с Българско генеаложко дружество на тема "Генеалогия и краезнание – проблеми на съвременната методология и практика при проучването на родовете и родния край", София, 4 май 2005 – с доклади участват всички членове на колектива, специалисти от Българско генеаложко дружество, НИМ, НБКМ.

Контактни зони между България и Унгария по р. Дунав, ХІІІ–ХІХ век. / Contact Regions between Bulgaria and Hungary along the Danube, 13th–19th Centuries

(2004-2006)

Съвместен проект на ИИ–БАН и ИИ–УАН

Анкетно проучване “Историци за историята”

(2004-2005)

ст. н. с. д-р Антоанета Запрянова. Участници: ст. н. с. д-р Благовест Нягулов (секция “История на българския национален въпрос”), ст. н. с. д-р Илиана Марчева (секция “История на България след Втората световна война), проучватели: Нина Попова, Дивна Гоцева и Румяна Прахова. Проектът е финансиран от МОН.
Установяване на отношението на широк кръг историци в страната и историци българисти в чужбина към историята като наука и социална практика, както и към актуалната проблематика на българската история в текущия период на коренни промени в обществото и държавата.
1. Публикации: Запрянова, А., Б. Нягулов, И. Марчева. Историографията между приемственост и промяна. А. За текущата история на историческата наука. Б. Анкетно проучване “Историци за историята”. - Исторически преглед, 2005, № 1-2, 3-97; Запрянова, А., Б. Нягулов, И. Марчева. “Другите” за “нас” и за историята. Българската историография между приемственост и промяна. - В: Предизвикателствата на промяната. Българската историческа наука след 1989 г. (под печат, 29 с.).
2. Кръгла маса "Историческата наука в България – състояние и перспективи" (по повод анкетното проучване “Историци за историята”), София, 23-24 ноември 2005 г., организирана от работния колектив. Участие с доклади на учени историци и философи от различни академични и образователни институции. Взе се решение за създаване на Клуб за интердисциплинарни дискусии “За историята”. Докладите ще бъдат публикувани в сборник.

Генеалогията в съвременния свят

(2002-2004)

ст. н. с. д-р Антоанета Запрянова. Участници: н. с. д-р Пенка Пейковска, н. с. д-р Свилен Станимиров, проучвател Нина Попова.
Усъвършенстване на генеалогичната методология съобразно световните постижения в тази област на знанието, нейното унифициране и приложение в родоизследователската практика в страната. 1. Публикации: Запрянова, А. Генеалогия или как да изследваме своя род. С., 2003, 221 с.; Запрянова, А. Степени за родство в българското законодателство. - Родознание, 2002, № 3-4, 7-17; Запрянова, А. Генеалогията в съвременния свят. - Родознание, 2003, № 1-2, 5-9; Станимиров, Св. Безплатна програма за любителска генеалогия. - Родознание, 2003, № 1-2, 17-22; Станимиров, Св. Програма за генеалогия Geno Pro. - Родознание, 2003, № 3-4, 11-16; Попова, Н. Библиография. - Родознание, 2003, № 1-2, с. 73; Попова, Н. Библиография. - Родознание, 2003, № 3-4, с. 61; Запрянова, А. Генеалогията – наука на всички времена. - Родознание, 2004, № 1, 5-10; Запрянова, А. Ускореното развитие на българската генеалогия. - Родознание, 2004, № 4, 5-11; Пейковска, П. От миналото към бъдещето. - Родознание, 2004, № 2, 23-26; П. Пейковска – превод на статията на доц. Атила Пандула "Генеалогията в Унгария". - Родознание, 2004, № 2, 21-23; Попова, Н. Библиография на генеалогичната и краеведската книжнина 1995-2002. - Родознание, 2004, № 2, 62-64; Попова, Н. Библиография на генеалогичната книжнина 2003 г. - Родознание, 2004, № 4, 64-65.
2. Конференции: (А) Национална научна конференция на тема Българската генеалогия – минало, настояще и бъдеще, София, 13 ноември 2003 г. Съорганизатор: Българско генеаложко дружество. Участие с доклади – ст. н. с. А. Запрянова, н. с. П. Пейковска, докторантите Милена Любенова и Екатерина Гержик. (Б) Регионални конференции по методологическите проблеми на генеалогията през 2003 г. с доклади на ст.н.с. А. Запрянова в: София - 2 април; Левски – 26 май, Чирпан – 20 септември, Стара Загора – 1 ноември и Ловеч – 13 декември. (В) Българо-унгарска научна среща на тема Актуални проблеми на генеалогията, София, 21 май 2004 г., осъществена със съдействието на Унгарския културен институт; съорганизатор - Българско генеаложко дружество. Участие с доклади: ст. н. с. А. Запрянова, н. с. П. Пейковска, н. с. М. Веков, докторант М. Любенова. (Г) Кръгла маса на тема Генеалогични измерения на личността в родознанието, София, 15 декември 2004 г. Участие с доклади – ст. н. с. А. Запрянова, н. с. П. Пейковска, докторант М. Любенова, специалисти от Българско генеаложко дружество и НБКМ.

Информационни технологии в историята и нейните науки

(1999-2002)

ст. н.с. д-р А. Запрянова. Участници: ст. н.с. д-р В. Стоянов, н. с. д-р М. Веков, н. с. д-р П. Пейковска, проучватели Н. Попова, Ю. Коцев, Ст. Трендафилов.
Интердисциплинарно осветляване на актуални информационно-технологични въпроси, произтичащи от “входа” и “изхода” на историческото познание, с оглед оптимизиране на ретроспективния изследователски процес.
1. Публикации: Запрянова, А. За постгутенберговото поколение. - Архивен преглед, 2000, № 3-4, 16-25.
2. Конференции: (А) Научна конференция на тема Информационни технологии в историята и нейните науки, София, 9-10 ноември 1999 г., съорганизатор ГУА при МС. Участие с доклади – ст. н. с. А. Запрянова, н. с. М. Веков, н. с. П. Пейковска, Ст. Трендафилов. (Б) Кръгла маса-2 Информационни технологии в историята и нейните науки, София, 19 февруари 2002 г. Участие с доклади – ст. н. с. А. Запрянова, н. с. М. Веков, н. с. П. Пейковска, Ст. Трендафилов. И в двата форума участват с доклади специалисти от ГУА при МС, Института по литература, Института по балканистика, Института по математика, Центъра по наукознание, Етнографския институт към БАН, НИМ и др.

50 години Институт по история. Биобиблиография

(1997-1999)

ст. н. с. д-р Валери Стоянов. Участници: ст. н. с. д-р Антоанета Запрянова, н. с. д-р Манчо Веков, н. с. д-р Пенка Пейковска, проучватели – Нина Попова, Боянка Дончева, Горица Стоянова, Лидия Манолова, Юлиян Коцев, Лидия Бранкова.
Изследване на историята на Института по история като структура, кадрови потенциал и научна стратегия; изготвяне на биобиблиографски спарочник за научноизследователската дейност.
Kолективна монография 50 години Институт по история при БАН. С., 1999, 405 с. Редколегия: В. Стоянов /гл. редактор/, А. Запрянова. Съставители: А. Запрянова, Б. Дончева-Тонинска, Г. Стоянова, Н. Попова, П. Пейковска. Автори: ст. н. с. А. Запрянова, ст. н. с. В. Стоянов, ст. н. с. Е. Грозданова, ст. н. с. И. Тодев, проф. Кр. Шарова, н. с. Л. Стоянов, н. с. М. Веков, ст. н. с. Н. Жечев, н. с. П. Пейковска, ст. н. с. Ст. Пинтев, д-р Хр. Милков.