Този раздел съдържа информация за предстоящи и отминали събития - конкурси, защити на дисертационни трудове, конференции, представяне на книги и пр. Включени са отделни работи на сътрудници от Секция ПИНИ, галерия с аудио-визуални материали от нейния живот, както и връзки към подбрани институции и произведения.

На 27 октомври 2020 г. в Института по история и етнология на името на Чонгас Чингисович Валиханов (Алмати, Р. Казахстан) се проведе Международна научно-теоретична конференция "Кипчаковедение - концептуальное научное направление Евразийского масштаба", посветена на 80-годишнината на видния учен кипчаковед и арабист, академик на НАН РК, д.ист.н., проф. Булат Ешмухамбетович Кумеков. От българска страна участваха членовете на Секция ПИНИ - проф. д.и.н. Валери Стоянов (с приветствие към юбиляра) и гл.ас. д-р Константин Голев (с доклад "Великий западный поход и кумано-кыпчакские беженцы на Балканах"), както и Невен Илиев от РИМ-Видин (с доклад "Куманы в Болгарии").

Intra-Mongol Diplomacy and Witch-Hunt during the Dissolution of the Empire: the Witchcraft Trial and the Court of Hülegü
Eurasian Studies 17 (2019) 327-368

С решение на Научния съвет на Института за исторически изследвания при БАН (Протокол № 8, т. 5 от 2 юли 2019) бе обявен конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" по професионално направление 2.2. "История и археология", специалност „Документалистика, архивистика, палеографика, включително историография и изворознание“ („Демографски аспекти на миграциите на населението в България при Третата българска държава“), за нуждите на секция „Помощни исторически науки и информатика“ (Държавен вестник, бр. 66 от 20 август 2019). Рецензиите и становищата за единствения допуснат в конкурса кандидат доц. д.и.н. Пенка Пейковска, както и резюмета на трудовете на доц. Пейковска на български и английски език бяха качени на 9 декември 2019 г. на сайта на Института (http://ihist.bas.bg/институт/конкурси-и-защити/академични-длъжности/).

На 9 януари 2020 г. се състоя второто заседание на Научното жури с председател проф. дин Валери Стоянов и членове проф. дин Стефка Петкова, проф. дин Щелиян Щерионов и доц. д-р Даниел Вачков (рецензенти), проф. дин Луиза Ревякина, проф. дин Манчо Веков и доц. д-р Антоанета Запрянова. Членовете на журито оцениха високо научно-изследователската дейност на кандидата, дадоха своя положителен вот и решиха единодушно да се предложи на Научния съвет на Института за исторически изследвания при БАН да утвърди доц. дин Пенка Иванова Пейковска на академичната длъжност "професор".

На 28 януари 2020 г. с 16 гласа "за" и 1 глас "против" Научният съвет избра д.и.н. Пенка Пейковска за "професор". Положителни мнения за научните и организационни качества на проф. Пейковска изказаха проф. д-р Йорданка Гешева, проф. дин Манчо Веков, доц. д-р Даниел Вачков, доц. д-р Теодоричка Готовска-Хенце и проф. дин Валери Стоянов.

"Изобретена традиция". Как хорото на Йордановден беше обявено за многовековно.

("Свободна Европа", 3 януари 2020)

Канглы из Хорасана: необычайная судьба одного кумано-кипчакского объединения в водовороте Монгольского нашествия.

Саша... умееше да слуша и да се държи с всеки събеседник така, че да го накара да се почувства най-важния, най-интересния, най-талантливия и най-неповторимия на света. Същите усещания умееше да буди при общуването си с всякакви хора – от чистачка или рапър до посланик или министър.

In Memoriam

За мъртвите или добро, или нищо (освен истината)

Един полезен анализ, развенчаващ митотворчеството на "кръчмарската" историопис:

Bürgerprotest und neue Aufbrüche - Bulgarien. (Diplomatische Akademie Wien, 15. März 2018).

Съюзът на учените в България проведе на 23 ноември 2017 г. в Големия салон на БАН научна конференция на тема "Наука и лъженаука - борба в името на истината". Много от изнесените доклади засягаха теми, които биха представлявали интерес и за нас, например на Евгения Русинова (Псевдонауката – съучастник на паранауката), Румен Ваташки (Нови документи за откраднатия сборник с проповеди на архимандрит проф. Павел Стефанов), Николай Поппетров (Академичната история и паранаука: възможност за решаване на проблема), Николай Янков (Понятието „оренда“ в контекста на българския национализъм и новата патриотична митология), Симеон Василев (Лъженаука, псевдонаука и качество на висшета образование. Една нова трактовка на понятието „псевдонаука“) и др. Тук са представени текстовете на някои от тях:

Псевдонауката – съучастник на паранауката Понятието „оренда“ в контекста на българския национализъм и новата патриотична митология

В духа на гореизложеното интерес представлява и работата на Стефан Дечев, обнародвана на 31 октомври 2017 г. в сайта "Marginalia":

Неудовлетворителното говорене за история в медиите Когато Урания прегърне Клио: Лежерно за историята или Eine Einführung in die Streichholzforschung. (София, 05 декемви 2017). Дьорд Хазай в ранните години на българската университетска тюркология. (София, 10 ноември 2017). Унгарски жалони в тюркологията. (София, 18 октомври 2017). Сътрудничество между БАН и УАН в областта на историческата наука [Cooperation between BAS and HAS in the field of history]. ( Наука, Т. ХХVІ, 2016, № 4, с. 17-19). Религията дава отговори там, където разумът отказва (Марица, год. ХVІІ, бр. 100 (5553), събота 26.04.2008, с. 25-26). Палеографията в системата на хуманитарните науки (Исторически преглед, 42, 1986, № 2, 52-60; Valeristica Polyhistorica, vol. 2, 2011, pp. 45-69).