Научният живот на секция "Помощни исторически науки и информатика" е специфично отражение на диференциационните и следващите ги интеграционни процеси както в самото познание, така и в неговата организация. След 1989 г., когато престава дейността на Единния център по история (ЕЦИ), секцията получава настоящия си статут и наименование. Тя обединява съществувалите дотогава самостоятелни звена - сектор ,,Помощни исторически дисциплини" от ЕЦИ с проблемните група в Института "Историческа библиография и научна информация" и "Извори за българската история". Всеки от елементите има своето научно минало, което е интегрирано в настоящето, а и в бъдещето чрез проектната форма на организация на изследователския труд.
Началото на самостоятелно структурно звено с предметна област "помощни исторически дисциплини" е поставено през 1973 г., когато се създава самостоятелен сектор със същото име към ЕЦИ. Научната цел, определена в решението на Президиума на БАН (протокол № 3, т. 8 от 6 юли 1973, е да започнат организирани системни изследвания в тези области на знанието с разработването на методологичните проблеми, възникващи при работата с видовете извори, обект на отделни дисциплини.
Наричани помощни исторически дисциплини (или науки - по западноевропейската, повече от двувековна традиция,) те се утвърждават доста късно у нас. Приложни аспекти на някои от тях. като палеография, епиграфика, нумизматика, дипломатика се развиват. макар и несистемно, още от първите историци на следосвобожденска България. За други методологичното начало се поставя от сътрудници на сектора в последните двадесетина години - теоретично изворознание, археография, историческа метрология, генеалогия и пр.
В това отношение секторът, понастоящем и секцията, изпълнява положителна роля на единствено по рода си научно звено у нас. чиято предметна област са тези науки. То започва своя организационен живот с две щатни бройки. Ръководството е възложено на ст. н. с. К. Георгиев, по-късно ст. н. с. I ст. д.и.н. след успешна и първа защита у нас на докторска дисертация по проблемите на теоретичното изворознание.
В следващите години кадровото и профилираното разрастване на сектора върви по два пътя: чрез научна преквалификация на специалисти от други области на знанието - двама н. с. (А. Патарински, А, Запрянова), и по линия на аспирантурата: в Берлин - по османотурска палеография и дипломатика (В.Стоянов) и гръцка палеография (Ив. Пенева); в Москва - по изворознание (А.Магаева), в Санкт Петербург (тогава Ленинград) - по славянска палеография (М.Димитрова); у нас - по латинска палеография (М. Кискинова), по историческа метрология (М. Веков), по изворознание (П. Пейковска) и по археография (М.Тодоракова, за нуждите на Главно управление па архивите). Последните три аспирантури протичат под научното ръководство на К. Георгиев.
Системната разработка на теоретико-приложните аспекти по основните помощни исторически науки се осъществява чрез разнообразни форми, които интегрират тясната специализация на сътрудниците с по-широкия изследователски и научнопрактически спектър от проблеми, обусловени от предметологичната същност на самите науки.
Първата форма се изразява в проучванията и научните резултати на сътрудниците, придобили своята професионална квалификация в областта на: теоретичното изворознание (К. Георгиев, А. Патарински): османотурска палеография, дипломатика, прабългарско изворознание, етнополитология (В.Стоянов); изворознание и генеалогия (А. Запрянова); историческа метрология (М, Веков); славянска палеография (М. Димитрова); хералдика и сфрагистика (А.Магаева); изворознание и историческа демография (П. Пейковска). В голямата си част провежданите вече 25 години изследвания са интердисциплинарни, основаващи се на методите на ономастиката, историческата хронология, психолингвистиката, социологията, политологията и др.
Научната колегия на сектора, сега и на секция "Помощни исторически науки и информатика", е малобройна (особено след съкращенията в Института) - двама ст. н. с. и двама н. с., с 11-те проучватели, които извършват специализирана библиографска, научно-информационна и архиво-обслужваща дейност. Големият брой публикации обаче говорят за добра научна продуктивност и положителен климат за творчество. За периода 1973-1997 г. са публикувани: 6 монографии, 221 статии, 5 тома от поредицата "Помощни исторически науки", два сборника с изследвания и документи. Участието на сътрудниците от звеното в редакциите на "Известия на държавните архиви" и "Etudes Balkaniques" (К. Георгиев), на "Bulgarian Historical Review" и "Исторически архив" (В. Стоянов), на "Родознание" и "Исторически преглед" (А. Запрянова), на. "Библиографски бюлетин" (В. Стоянов, А. Запрянова), в голям брой тематични и документални сборници на други научни звена, в издателски съвети, с рецензии за докторанти и хабилитационни трудове, с консултации. многобройните публикации в периодичния печат и пр. също показва положителната и ефективна отвореност на тясната секционна специализация към научната и социалната практика.
Всъщност още в решението на Президиума па БАН за създаването на сектора "Помощни исторически дисциплини" се поставя задачата за функционална интеграция със специалистите, разпръснати в други звена па БАН, СУ, ГУА при МС, БИА и пр. Роля за подобно научно коопериране започва да играе поредицата "Помощни исторически дисциплини" (том 1-5, 1979, 1980. 1981, 1986, 1991 г.). Нейните организация, координация, съставителство и редакция се осъществяват от К. Георгиев (гл. редактор) и А. Запрянова (член на редколегията), Първоначално изданието се финансира от ЕЦИ. а по-късно от Института по история. Поредицата е едно от малкото периодични издания, чиито томове се индексират от "American Historical Abstracts".
"Помощни исторически дисциплини" е единственото по рода си издание у нас, в което се осветляват теоретичните и приложните проблеми, произтичащи при работата с различните по произход, вид, време и адресат документални паметници. Публикациите дават знания за всички хуманитарни области, които се основават на исторически извори. Това определя и широкия читателски кръг - специалисти по гражданска история, литературознание, лингвистика, етнография, архивни и музейни работници, учители. студенти, практици от генеалогичии и хералдични дружества.
Актуално звучат програмните цели и многостранната насоченост на поредицата. формулирани в уводната статия на първия том. Според една от тях "изворознанието и много от помощните исторически дисциплини са традиционни отрасли на историческата наука. Те имат специфични технологични проблеми. Но тези дисциплини продължават да се развиват и обогатяват наред с новоутвърдили се, съобразно с постиженията на съвременното научно познание. Това обективно се налага от все по-дълбокото проникване и изследване на историческите обекти, от все по-пълното самоопознаване и усъвършенстване на изследователския процес, чиято изворова база непрекъснато се разширява" (С., 1979, с. 15).
Публикациите в издадените 5 тома и в подготвения за печат т. 6 дават своя принос в разработването па значими гносеологични и методологични въпроси, които произтичат от анализа на различните видове документи, за да се превърнат в извори на обективна историческа информация. Изследванията имат актуален и оригинален характер.
Многообразни са приложните аспекти в изворознанието, които се обуславят както от вида документален паметник, така и от времето, когато той е създаден. Публикуваните студии и статии в поредицата решават специфичните проблеми на критиката на средновековните извори, документите от периода XV-XIX в. и възрожденската епоха. Богатото ръкописно наследство като извор за историята на България поставя много въпроси, чиито отговори се изясняват от специалисти по славянска. османотурска, латинска и гръцка палеография, дипломатика и изворознание. Внимание е отделено и на технологичните проблеми на; филигранологията, предметологичните задачи на историческата география, хералдиката, сфрагистиката, ономастиката, нумизматиката, текстологията, генеалогията, историческата библиография, Акцентира се и върху приложението на количествените методи в извороведските анализи.
Поредицата "Помощни исторически дисциплини" дава възможност на широката читателска аудитория в България да се запознае с развитието па тези области на знанието в Германия, Полша, Русия, Румъния чрез статиите на чуждестранните специалисти. В рубриката "В творческата лаборатория на изследователя" се разкрива отношението на видни български учени, както и на руския акад. Д.С.Лихачов към изворите на историята, очертават се методологичните задачи на изворовото познание. Те ще останат като документи на своето време за историята на българската историческа мисъл. Самата поредица "Помощни исторически дисциплини" е модел "за постоянно действащ "център", който интегрира изследователските усилия на специалисти от различни институции и области на знанието към една цел - решаването на теоретико-приложните проблеми па емпиричния и теоретичния етап на историята и нейните науки.
Друга форма на функционална интеграция е провеждането на съвместни теоретични и методични конференции, разработването на програмни документи с общонационално значение, издаването па тематични и документални сборници с учени от сродни структури, най-вече с ГУА при МС. През ноември 1977 г. Научния секретариат на БАН утвърждава "Програма от мероприятия на изпълнение задачите на БАН, произтичащи от Постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет от 27 април 1977 г. за по-нататъшно развитие и усъвършенстване па архивното дело в НРБ". разработена от К. Георгиев, А. Запрянова, А. Патерински. С тяхно активно участие е изградена Координационно-методическа комисия по издаване на изворите за българската истории към Президиума на БАН: подготвени са "Правилник за устройството и дейността на КМК", Национална програма за издаване на изворите за българската история, Основни положения", създадени са "План за издаване на изворите за българската история за периода 1978-1980 г.", концепция и план за тяхното обнародване в периода 1981-1985 г., в сътрудничество с ГУА при МС са разработени "Научни правила за издаване на изворите за българската история" и пр. Под въздействие и с участието на К. Георгиев са въведени рубриките за изворознание и помощни исторически дисциплини в "Известия на държавните архиви", "Военно-исторически сборник". "Архивен преглед".
В сферата на научно-приложната дейност и в съорганизация, най-вече с ГУА при МС, се провеждат теоретични и методически форуми, често с международно участие: в София на тема "Историята и нейните извори" (1981), "Личните документи като исторически извор", "Българският и чуждестранният опит при публикуване на извори" (1990); научно-практически семинари: по проблемите на изворознанието в Бургас (1984),Толбухин (1985), Силистра и Поморие (1989). Сливен, Благоевград, Кърджали (1990); по методологичните проблеми на генеалогията, в съорганизация с Българското генеаложко дружество "Родознание", местните дружества и държавни архиви в Смолян (1993). Монтана (1994), Трявна( 1996), Ст. Загора (1998) - все под научното ръководство и с основни доклади на специалистите от звеното. Многобройно е и тяхното участие в други научни форуми. организирани у нас и в чужбина.
И лекциите по теоретико-методологичните проблеми на историческата наука, историята на първобитното общество и древния Изток на В. Стоянов във Висшия ислямски институт, на К. Георгиев (един семестър) в ИФ на СУ ,,Св. Кл. Охридски", по генеалогия за следдипломна квалификация на учители от А.Запрянова. както и големият брой консултации, давани от сътрудниците на секцията, също могат да се отнесат към действената връзка наука - практика. Научната квалификация на ст.н.с. I ст. д.и.н. К. Георгиев и на ст.н.с, д-р В. Стоянов отрежда мястото им в специализираните научни съвети по стара и средновековна, нова и най-нова история, в научните съвети на Института по балканистика и Института по история, Центъра по българистика, НА при БАН, ГУА при МС. В. Стоянов е член и на научния съвет към "Österreichische Osthtefte".
Изследователската и научно-приложната традиция, установена от сектор "Помощни исторически дисциплини", е продължена с цялостната дейност на новата секция "Помощни исторически науки и информатика", чийто ръководител от 1992 г. е В, Стоянов. Тя кооперира сектора със звената за историческа библиография и извори за българската история.
Двете предметни дейности, свързани с научната информация за историческата книжнина и изворите за нашата история, имат дългогодишен живот в Института. В първото десетилетие специалистите са обединени в една секция, наричана първоначално "Извори и библиография", по-късно "Научна информация, библиография и документация". Макар и с малък кадрови потенциал, постигнатите резултати са значителни. Тук приносната роля е свързана с името на акад. Ив. Дуйчев (тогава ст.н.с, и професор в Института), който за известно време е ръководител па секцията, Международно признатият учен медиевист притежава голяма ерудиция и в областта на историческата библиография и на археографията, Благодарение на широката му компетентност и научния подход на ръководството на Института двата вида дейността получават тласък и самостоятелно развитие.
Проблемът за богатството и разнообразието на изворите на историческото знание е постоянно актуален в научната стратегия на Института (в чиято основа през 1947 г. е съществувалата дотогава Комисия за събиране и издаване на изворите за българската история при БАН). През 50-те години активно и компетентно работят 5 колектива за издаване на многотомна серия от чужди извори за историята на България и българските земи. Те са изградени от щатни и извънщатни сътрудници за: 1) Гръцки извори; 2) Латински извори; 3) Турски извори за Възраждането; 4) Турски документи за периода XV-XIX в.; 5) Еврейски извори за историята на балканските зими през турското владичество. Наред с тях за обнародването на тематични сборници с документи за отделни периоди и събития от нашата история постоянно се създават по-малки работни групи или самостоятелно съставителство.
През 1966 г., когато започват научно планираните изследвания за целите на 14-томната история на България, като специализиран орган на Института е изградена Комисия за издирване, обработване и издаване на изворите за българската история. В нея участват водещите учени от Института по история, както и представители на Института по балканистика, Архивния отдел при БАН, Архивния отдел при Комитета за култура и изкуство, Института по история на БКП, БИА при НБКМ, Военноисторическият архив, музеите, историческите катедри при СУ "Св. Кл. Охридски" и Висшата партийна школа. Целите на комисията са научно-организационни и методически.
По предложение на институтското ръководство и в отговор на решението на ПБ на БКП на написването на многотомната история на България Президиумът на БАН утвърждава на 29 август 1969 г. създаването на секция "Извори за българската история". В решението са формулирани задачите: "да издирва, обработва и подготвя за издаване изворите за историята на българския народ, да разработва теоретичните проблеми на историческата археография". Секцията получава и нови щатни бройки. За осъществяване на поставените задачи към нея се изграждат 14 комисии. Те са диференцирани за: 1) Домашни славянски извори до края на XVII в.; 2) Домашни извори за национално-освободителното движение; 3) Домашни извори за външната политика на България (1878-1944); 4) Домашни извори за историята на България през 1879-1944 г.; 5) Домашни извори за периода след 9 септември 1944 г.; 6) Съветски извори; 7) Югославски, чешки и полски извори; 8) Гръцки извори; 9) Латински и дубровнишки извори; 10) Турски извори; 11) Пътеписи и географски описания на българските земи през XV-XIX в.: 12) Френски, италиански и румънски извори; 13) Английски извори; 14) Немски, австрийски и унгарски извори.
Към секцията през 1969 г. е създадена и фотолаборатория. Тя е снабдена с модерна за времето си техника, но поради материални проблеми е прехвърлена към Центъра за научна информация при БАН, откъдето обслужва секция "Извори". Друга промяна идва с преустройството на БАН, когато освен създаването на единните центрове за наука и подготовка на кадри се въвежда и програмно- целевият принцип на научно управление. С решение на Президиума на БАН от 25 юли 1973 г. се утвърждава създаването на "Проблемна група за извори" с ръководител ст.н.с. Вл. Топалов, но след кратко време ръководството се поема от ст.н.с. Стр, Гичев от 1973 - 1987 г., а до 1992 г. - от ст.н.с. А. Райкова.
От края на 60-те години започва ползотворен период на издирване и събиране па извори за българската история в чуждестранните архиви. Ръководството на Института определя целево състава и задачите на научните групи, изпращани в архивните средища на страните, с които нашата държава и народ са имали продължителни политически, стопански и културни взаимоотношения. Започва бързо да расте изворовият фонд, главно във вид па микрофилми на документи, съхранявани в архивите на Великобритания, Австрия, Германия (ГДР н ГФР), СССР, Франция, САЩ, Унгария. Румъния и пр. В резултат на активната събирателска дейност до средата на 70-те години проблемната група "Извори" получава над 1 000 000 кадъра с архивни документи. Това поставя като неотложна задача обработката и въвеждането в научен оборот на постъпилия огромен разноезичен изворов материал. Всъщност още от създаването на секцията започва работа по уточняването на принципите, методите и нормите на архивната обработка. Колективът от специалисти под методичния и нормативен контрол на Стр. Гичев се заема с анотирането на документите, Благодарение на добрата историческа и езикова подготовка на Ю. Коцев. А. Римпова, А. Стойкова. Й. Калудова, Н. Попопа и др. до 1989 г. са направени анотации на повече от 700 000 страници (след съкращенията през 1990- 1991 г. този процес е почти замразен).
Успоредно с анотирането се изработва картотека по регионален и хронологичен принцип - добра форма за архивно-информационно обслужване при липса на компютърни възможности. Към архивохранилището на Института е създадена читалня, осигурена с необходимата техника. За нуждите на отпечатването на многотомната история на България е организирана и колекция от значителен брой диапозитиви с илюстративни материали. Документалното богатство е разпределено в 23 колекции според страните. където се съхраняват оригиналните документи2. Това са предимно преписките с външните министерства на отделните държави, обхващащи главно периода па новата и най-новата история:
1) Спомени - 1362 листа спомени и други документи на български държавници и общественици;
2) Холандия - 10 000 кадъра от Общия кралски архив в Хага;
3) Австрия - 96 000 кадъра от Кралския и държавен архив във Виена;
4) Англия - над 250 000 кадъра. предимно от архива на Външно министерство в Лондон;
5) Германската демократична република - над 57 000 кадъра от Германския централен архив;
6) Федерална република Германия - над 53 000 кадъра, главно от Политическия архив па Външно министерство в Бон;
7) Полша - над 20 000 кадъра от архивите във Варшава, Краков и Вроцлав;
8) Румъния - над 37 000 кадъра от Държавния архив в Букурещ;
9) СССР - над 22 000 кадъра от архивите в Москва, Ленинград и Киев;
10) Турция - 500 кадъра;
11) Унгария - над 89 000 кадъра от Архива на Външното министерство в Будапеща;
12) Франция - над 30 000 кадъра от Дипломатическия архив на Външно министерство в Париж;
13) Чехия - над 10 000 кадъра, предимно от Архива на Външното министерство в Прага;
14) Югославия - над 11 000 кадъра, главно от архивите в Дубровник и Загреб;
15) България - 15 микрофилма с отделни копия от документи и книги от Възраждането;
16) Непопълнена;
17) Италия - над 6000 кадъра от Историческия архив в Рим;
18) Гърция - 1500 кадъра;
19) САЩ - над 126 000 кадъра. предимно от Националния архив във Вашингтон;
20) САЩ - над 122 000 кадъра от Архива на Външно министерство на Германия;
21) 22) и 23) - непопълнени.
Работата по събиране и анотиране на документите е прекратена по обективни причини. Останалите от проблемна група "Извори" двама специалисти са интегрирани през 1991 г. в секция "Помощни исторически науки и информатика", като продължават с архивнообслужваща дейност.
В структурно отношение през 1969 г. и библиографите се оформят в отделна секция. За известно време тя се нарича "Научна информация, историческа библиография и историческа география", с ръководител проф. Ив. Дуйчев, С решение на Президиума па БАН от 23 юли 1973 г, е преобразувана в проблемна група "Историческа библиография и научна информация" с ръководител ст.н.с, С.Дамянов. През 1975 г. с оглавена от ст.н.с. Е. Костова, а от 1988 до 1994 г. - от н.с. Ц. Рибарова.
Библиографската дейност и постижения обаче започват от ранните години на институтската колегия от щатни и нещатни научни сътрудници. Сред първите е акад. Ив. Дуйчев, чийто принос на развитието на ретроспективната библиография датира от 30-те години. Установената научна традиция от създателите на българската библиография намира добри условия в Института по история.
Първоначално усилията са насочени към изготвяне па библиографски указания за изворите, на техните автори, както и по отделни извороведски проблеми в поредицата "Извори за българската история", чийто първи том с обнародван през 1954 г. От началото на 50-те години започва проучването и публикуването на тематични библиографски статии за периоди или теми от Средновековието, новата и най-новата ни история. Те имат функцията и на своеобразна, бърза рефлексия на развитието на историческата мисъл в Института и в страната.
Първото обобщаващо изследване и продукт на библиографската школа в Института е указателят на Е. Костова на издадената историческа книжнина в България в периода 1945-1955 и 1955-1960 г, публикуван в "Jahrbuch für Geschichte der UdSSR und der volksdemokratischen Länder Europas" (Bd. 3. Berlin, 1959; Bd. 7 Berlin, 1963). От 1960 г. библиографската група започва системно отчитане на научната историческа литература. По решение и препоръка на Националния комитет на историците в България през 1965 г. се поставя началото на традицията да се издава по един том с библиография по случай всеки международен конгрес на историческите науки. Целта е да се представят в чужбина публикациите на българските историци, излезли в петгодишния междуконгресен период, Поредицата поема и научно-информационните функции на водещо специализирано библиографско издание за страната ни.
Том 1 на "Българска историческа книжнина" излиза като приложение на т. 2 на "Etudes historiques" (1965, 216 с.). Посветен е на XII конгрес на историческите науки (Виена, август 1965 г.). Съставитeли са Л. Киркова и Е. Костова-Янкова. Българските заглавия от периода 1960 - 1964 г. са транскрибирани с латински букви, дублирани с френски превод и отразяват публикуваните за периода общи 1546 монографии, статии, сборници, от които: 274 - исторически извори: 35 - историография, методология; 45 - общи съчинения; 928 - история на България и българските земи; 61 - балканска и обща история: 37 - рецензии, отзиви; 75 - научен живот; 39 - историческа библиография.
Като приложение на т. 5 на "Etudes historiques" (1970. 472 с.) е и т. 2 на "Българска историческа книжнина 1965-1969 г." по повод XIII международен конгрес на историческите науки (Москва, август 1970 г.). Съставител е Л. Киркова, библиографирала 3504 заглавия, от които: 800 - исторически извори; 115 - историография, методология и методика: 51 - общи съчинения; 1652 - история на България и българските земи; 220 - балканска и науки; 196 - рецензии, отзиви; 174 - научен живот; включени са за първи път и заглавията на защитените дисертации - 73.
"Българска историческа книжнина" започва да излиза като самостоятелно продължаващо издание от том 3 (1975, 741 с.). Съставител на библиографията на 1970-1974 г. е Б. Костова. Томът с посветен на XIV международен. конгрес на историческите науки (Сан Франциско, август 1975 г.). Библиографирани са научните трудове на българските историци, както и на чуждестранните учени, чиито изследвания имат отношение към българската история. За първи път се обнародват трудовете на български автори обнародвани в чужбина.
В т. 3 са представени 4969 заглавия на монографии, статии, съобщения, от които: 3174 по история на България; 76 - селищни проучвания; 261 - история на Византия и балканските страни; 391 - обща история; 239 - методология и историография; 298 - помощни исторически науки; 136 - защитени докторски и кандидатски дисертации; 265 - рецензии и отзиви; 118 са със за научен живот.
Том 4 на "Българска историческа книжнина"(1981, 901 с.) е по случай XV международен конгрес на историческите науки (Букурещ. август 1970 г.) и обхваща периода 1975-1980 г. Съставители, съответно на всяка поредна година, са: М. Матакиева, Кр. Гечева, Б. Тонинска-Дончсва, Д. Аладжемова и В. Вълчев. Томът съдържа библиографска информация за 6844 заглавия на всички видове научни публикационни единици, от които: 4691 осветляват историята на България; 45 - поселищни проучвания; 293 - история на Византия и балканските страни; 342 обща история; 273 - методология и историография; 362 - помощни исторически науки; 365 рецензии, отзиви; 313 - научен живот; 189 са защитените докторски и кандидатски дисертации.
Съставители на т. 5 "Българска историческа книжнина" (1985, 1136 с.) са Е.Костова и Кр. Гечева. Библиографията на периода 1980-1984 г. е посветена на XVI международен конгрес на историческите науки (Щутгарт, август 1985 г.). Обхванати са 8588 публикации, от които: 6865 по история на България; 76 - поселищни проучвания; 260 - история на Византия и балканските страни; 597 - обща история; 585 - методология и историография: 287 - помощни исторически науки; 451 - рецензии и отзиви; 313 - научен живот; 154 - докторски и кандидатски дисертации.
Всички томове са придружени с показалци на личните и географските имена, както и от списък на използваните източници със съкращенията им. Научно-комуникационната стойност на поредицата "Българска историческа книжнина" се увеличава от факта, че и предговорите, и библиографските части, и приложенията са на български и френски език.
Подготвен е за печат т. 6, който отразява историческата литература за 1985-1989 г., но поради финансови причини томът не е издаден. Картотеката на българската историческа книжнина в секцията продължава да се попълва с публикуваните трудове до наши дни. Това означава, че при възможност ще продължи обнародването на поредните томове. Специалистите поддържат и отделна картотека на публикациите на всички сътрудници от Института, което е удобна форма за научно-информационно обслужване.
В методологичен план положителна е ролята на теоретико-приложната конференция. проведена в БАН през 1967 г., посветена на специализираната библиография у нас, и особено 1 конгрес на БИД (1970 г,), Докладите, изказванията и решенията в профилираната секция на конгреса "Извори и библиография" отчитат постигнатото и очертават научната стратегия на историческата библиография. Поставен е въпросът за съставяне на пълна ретроспективна библиография на публикациите по българска история от Отец Паисий до съвременността и библиография на историческата библиография в България от Л. Каравелов до най-ново време. Ролята на национален център, който да координира библиографската дейност в страната ни, се възлага на секция "Историческа библиография и научна информация" в Института по история.
Количественият и качественият ръст на профилираните публикации в областта на историческата библиография, както и разрастването на кадровия потенциал на секцията след 1970 г. са обусловени най-вече от решението за написването и издаването на многотомната история на България. Привлечен е екип от подготвени библиографи от съответните отдели в Централната библиотека на БАН и НБКМ - М. Матакиева, В. Вълчев и Кр. Гечева. Пред специалистите е поставена и решавана с висок професионализъм задачата за изготвянето на библиографската част на всеки том, както и научно-информационното осигуряване на изследователската работа. А тук детайлите са разнообразни. Под компетентното ръководство и основната редакция на В. Вълчев групата работи върху самостоятелна библиография, научния апарат и системата от показалци за всеки отделен том. Ценна е помощта, която В. Вълчев оказва на главните редактори за историческата обективност при изготвянето на видовете показалци.
Големият брой библиографски публикации, както и разностранната научно-информационна дейност на проблемната група са най-добрата атестация за изпълнението на поставяните задачи. От значение е организационният факт, че през 1972 г. е изработен и следван модел за работата на специалистите в три основни направления: ретроспективна библиография, научна информация и методология, теория на историческата библиографи и научната информация. Наред с работата по многотомната история, големия брой тематични и биобиблиографски трудове, от 1974 г. групата започва издаването и на библиографски бюлетин "Публикации по българската история в чужбина". Той осведомява два пъти в годината за обнародваните изследвания в чужбина на чуждестранни и български учени върху историята на България и народа ни, както и за по-обобщаващи трудове за славянството, балканските и други страни.
От 1986 г. целта и наименованието се променят - "Публикации по българска история", обнародвани у нас и в чужбина. Библиографската поредица спира поради финансови затруднения и кадрови съкращения през 1993-1997 г. Независимо от това традицията е подновена с издаването на два броя годишно на "Библиографски бюлетин". Първият брой излиза през 1995 г. Рецензията на ст.н.с. М. Куманов в сп. "Исторически преглед" (№ 1, 1997, 137-138) доказва неговата научно-информационна стойност. Деветдесетте години за секция "Помощни исторически науки и информатика" бележат и други положителни моменти в обнародващата дейност. Издадени са: 3 тома от поредицата "Bulgaro-Turcica", чийто автор е В. Стоянов: "Етнонимът "Българи". За българо-тюркските смешения" (1997). "История на изучаването на "Codex Cumanicus" (1997), "Турското население в България между полюсите на етническата политика" (1998); първото изследване по теория и история на родознанието "Генеалогия или как да изследваме своя род" (1994) на А. Запрянова: студии и статии по историческа метрология. за документи от домашен и чужд произход (М. Веков, П. Пейковска); рецензии за трудове в областта на помощните исторически науки от всички учени на секцията. В нейното развитие обаче има и отрицателни страни, обусловени от щатните съкращения (2 бройки на изследователи в областта на изворознанието, херадиката и сфрагистиката, 6 специалисти-библиографи, 5 проучватели). Сега работи само един специалист по библиография. Този кадрови факт определя невъзможността да продължава традицията за пълна текуща библиографска информация, за издаването на обобщени справочници от типа "Историческата българистика в чужбина 1944-1980" (С., 1983, 1004 с.), чийто автор е Ц. Славчева-Рибарова, от вида на библиографиите на изявения специалист В. Вълчев и др.
Възстановяването на историкобиблиографските и научно-информационните традиции остава в научната стратегия и на секция "Помощни исторически науки и информатика", чийто ръководител от 1992 г. е ст.н.с. В. Стоянов. Остава и една от най-важните цели - издаването на многотомната ретроспективна библиография за българската и чуждестранната книжнина върху историята на България и българския народ, обнародвана от 1878 г. до съвременността. За проучването на десетки хиляди монографии, статии, рецензии, документални материали заслуги имат всички специалисти-библиографи, чийто научен живот с протекъл в секцията, Въпросът с този висококвалифициран и научно полезен труд да бъде довършен и обнародван, без да изостава текущото подхранване. А това означава задачата да влезе в дългосрочния изследователски план на Института - като кадрови потенциал и като материална осигуреност.
С голяма научно-информационна стойност до публикуването на повече от столетната българска историческа библиография и след това ще бъде въвеждането на електронна библиографска "картотека". Ретроспективната и текущата база данни ще обслужва целево и най-важното бързо изследователския процес с пълна информация относно обекта на познанието. Тя винаги ще играе и друга важна роля на пълна наукометрична фотография, чрез която ще се откриват слабо проучените проблеми, едностранно разритите аспекти или наличието на "бели полета" в историческата наука. Голямото евристично значение на електронната библиография за индивидуалния, организационно-управленския, не на последно място и за ценностно-пропагандния подход подсказва, че тя трябва да бъде сред първите цели в научната стратегия на Института по история.
С евристично значение в индивидуален и колективен организационно-изследователски план ще бъде и въвеждането на едектронни регести на изворите за българската история, съхранявани в Института. От методологична гледна точка това не е трудно, защото моделът на анотация на документите е на модерна основа и са подготвени условията за машинна обработка на информацията с въвеждане на информационнотърсеща система. Проблемът остава в кадровото и материалното осигуряване на секцията, за да се постигне високо- и научноефективната цел - електронен архив.
Кибернетизацията на историческата библиография и документалното богатство в Института са два елемента от по-голямата научноизследователска задача на сътрудниците от секция "Помощни исторически науки и информатика" за разкриване на информационните технологии, оптимизиращи историческото познание в български условия. Междудисциплинарният характер на тази проблематика обуславя интегралната организационна форма за нейното решаване. Историята на секцията показва, че научното коопериране с Главно управление на архивите, с историческите катедри на висшите училища и с други сродни звена има установена традиция с доказани резултати - теоретико-приложни конференции като информираща пряка и обратна връзка с научната и образователната практика, съвместни издания с изследвания и документални материали, квалификация на специалисти и пр. Публикуването на поредицата "Помощни исторически дисциплини" е също ефективна форма за научна интеграция в тази област на познанието. Всичко положително ще остане традиция и на бъдещето на секцията, чиито ориентири са актуалните потребности на основните помощни исторически науки и информатиката с разширяване на техния интердисциплинарен характер.
София, 1998 г.
------------------------------
Бележки:
1. Данните са предоставени от Ю. Коцев и Л. Бранкова.
2. Номерацията и наименованието на колекциите са запазени, както e било във времето на постъпването на документите или както се е планирало да бъдат попълнени.